ПОСВЕЩЕНИЕ
И ето аз се връщам,
под вечното ти знаме, -
Родино мъченице,
светице черна пръст.
Прииждам да целуна,
прокълнат и тревожен,
венеца ти от тръне
и жъртвения кръст!
Незнаен и далечен
до вчера бях за тебе, -
но ти ми беше майка
и аз на тебе - син…
И ти ръце протегна,
погали ме и тъжно
зашъпна ми с езика
на тъжния си крин.
Погледай, - колко кърви
душата ми обляха…
И колко твои братя
погинаха във сеч…
О, спрете люти битви,
веригите разбийте,
и в името ми свято
счупете своя меч!
Разбирам твойте вопли
и твоя плач за всички…
Аз зная колко страдаш,
измъчена земя.
Но дай ми ти утеха,
стори ме да забравя, -
че ти която любиш
си няма и сама…
Затуй ще те прегръщам
безкрайно всеотдайно, -
Родино безутешна,
безгрешна черна пръст…
И с трепет ще ти шъпна
за оня ден, когато
ще бъдеш ти честита,
а аз разпнат на кръст!
