Милена Обретенова

„Не си за този свят!”
Приглушената светлина на лампите край басейна на черноморски хотел. В компанията на ярките южни звезди - камерна дамска компания.

„Не си за този свят!” Откровението на n-тата ракия в чашата на една от дамите изплющява като камшик. Първосигнално свивам глава между раменете. Защото внезапният удар е през моето лице. Аз ли? Първосигнално питам изумено. Аз ли?

Въпросът ми според мен е реторичен. Не, оказва се, не е. Затова наум ми идва първият елементарен аргумент. Защо да не съм за този свят? Та аз винаги съм била в крак с модата! В нейно име се отказах дори от най-любимото си - високите токчета! Символ на неповторима елегантност. Естетичната ми патерица за самочувствие в живота. И сега си се нося така: с официален тоалет, но с маратонки.

„Не си за този свят, не си!” N-тата ракия вече крещи. Смее ми се през стъклото на надигнатата чаша. И надува чалгата, запомнила, че съм споменала нещо за опера…

Модерна съм. Идват ми наум и следващите аргументи. Модерна съм - според речника ще рече „съвременна”. Като дете се радвам на съвременните технологии. Мило и драго давам за съвременна наука. Ценя съвременното изкуство. Ами, модерна съм си! „С(ъ) времето”, т.е. със света.

Всеки аргумент обаче е безсилен срещу n-тата ракия.

Мълчаливо се концентрирам в своето си питие. То не крещи. Ала в откровеността си също е безпощадно. Като онова, n-тото, „некащото”.

… Мисълта ми се връща далече назад - до черно-белия период от живота ми. Черно-бял не заради първите ми снимки. А заради черно-белите принципи. Добро - лошо. Правилно - грешно. Приятелство - предателство. Истина - лъжа. Лаконична красноречивост на антонимните опозиции. Черно-бяла графика. С категорична строгост на линиите, в която всяко грешно движение проваля творбата. Графика без живописната фриволност, при която за грешката може да се заговори като за интерпретация: светосенки, модернизъм или творческа гледна точка… Черно и бяло. Няма интерпретация. Единствените два ахроматични цвята с основна характеристика свойството им да поглъщат или отразяват светлината. Да приемат светлина - да дават светлина. Опозиция.

… И всеки в този свят прави своя избор. И не е скучно - двата цвята се съчетават успешно с всеки един от жизнерадостните цветове на дъгата. Ала черното и бялото са базовите цветове. Без тях - наникъде.

Избор. Направила съм го още във времето на черно-белите си снимки. Правилният избор, мислех си. „Да, ама не!” N-тата ракия ми го каза право в очите. Уви, мълчаливото мое питие явно полека-лека се съгласява с нея.

Вероятно подсъзнателно съм го усещала. Защото, ако използвам метафоричен изказ, цял живот съм си ги имала, маратонките. Все едно в мешка* на военен - с най-необходимото за бойна готовност. (Метафора!) Защото цял живот съм тренирала висок скок (отново метафора!). Високият скок на себедоказването. Избирайки първата част на опозициите: правилно - грешно, добро - лошо, приятелство - предателство, истина - лъжа. А, да, да не забравя! Труд - мързел. И скачах! Повече или по-малко. Ала винаги нависочко. Но след летвата, вдигана от първата част на опозициите, втората част изкопаваше трап. Току под нея, от другата страна. Гениално просто. Колкото по-нависоко нагоре, към светлото, толкова по-надълбоко, към тъмното. Маратонките помагат много - удобни са. Без тях - наникъде. Измъкваш се от трапа и… - към летвата. За кой ли път… А високите токчета прибираш в мешката.

… „Не си за този свят!” Моооля? Моля, моля! Аз СЪМ на този свят! Просто в момента съм резервист. С мешката с високите токчета. Все ще им дойде времето - модните тенденции се менят постоянно.

… И тогава отново ще има висок скок. Ала единствено като лекоатлетическа дисциплина. А зад летвата, по правилата, ще има дебел дюшек. Да смекчи удара от падането на неуспелия. Да удължи триумфа на успелия, пружинирайки под краката му в няколкото последващи от радост подскока. Под френетичните аплодисменти на публиката.

… И тогава ще я има приглушената светлина на лампите край басейна на някой черноморски хотел. И тогава в компанията на ярките южни звезди ще има компания. От n-дами с по едно-единствено питие. За да се чува Вивалди или Шопен. Чайковски…

—————————-

* Мешката (от руски: вещевой мешок) е проста военна раница. Представлява торба или малък чувал с пришита или прикрепена връв (или ремък, ремъци) към ъглите на дъното и завързвана на отвора на торбата.

3 - 5.07.2020
В. Търново