Ивайло Балабанов

ТРАКИЙСКИ РЕКВИЕМ

На Никола Инджов

Не слагам пръст във рана, току-що заздравяла.
Не ми се тръгва с вик „На нож!” към Бялото море,
ала душата ми седи пред Гюмюрджина бяла
и българските гробища край Одрин и Фере.
Оплаква ги Марица, оплаква ги и Арда,
но те лежат в треви и брош - ни китка, ни венци,
и вее оня вятър, със черен бяс подкарал
печалните кервани тракийски бежанци.
Те живи и нещастни, си найдоха Родина.
Оряха сънем, жънаха насън край Булаир,
но мъртвите останаха край бяла Гюмюрджина
и пръснати из бойните полета… Спете в мир!
От царя сте забравени, от Господ сте простени
и уж безименни лежите в чужда равнина,
но белите джамии на Одрин са градени
от камъните с вашите надгробни имена.
И аз разбирам, че душата ми е поделена -
едната - в мен, но другата е там - в треви и брош,
че южната ни граница е кървавочервена,
защото е чертана не с молив, а със нож.

НЕБЕСЕН МАВЗОЛЕЙ

На моите внуци Станимира, Пламен и Кристиян

Нескромно е, ще кажете, защото
родът ми няма горди имена.
Единствено на дядо ми окото
е сляпо от Балканската война.
Не знам за наша смърт по вражи кули,
в ръката с меч, тръба и барабан.
Двуметров българин, обут в цървули -
на български това е Балабан.
Той няма ордени и досиета.
Съвсем разумно не е вдигал глас,
че е пасял с Бърдоквата прасета,
че е работил на Хаинбоаз.
Потърсих го във дните водовъртни:
ни в песен, нито в клетва го видях.
Предателите също са безсмъртни,
но наше име няма между тях.
Понеже тази драма е нелепа,
а славата не значи славна смърт,
аз го превърнах в шепа звездна пепел,
захвърлих я в самия Млечен път.
След туй прекръстих ред по ред звездите
със имена от моя селски род.
Аз имам право, ще ме извините,
на метър гроб и метър небосвод.
Остава само да решим въпроса
за нашата заслуга пред света.
Кажете, простосмъртните какво са?
Без кръвни клетки кръв ли е кръвта?
Те нямат право на червена дата
във календара, не блестят в афиш,
ала от вътъка на знамената
и с нож не можеш да ги отделиш.
Такъв е моят род: потънал в сажда,
удавен в българския водовърт.
На ползу роду люби и се ражда
на ползу роду, за да няма смърт.
Не сме известни, казвате - напротив:
сол не купуваме, солиме с пот.
А до голямата звезда на Ботев
горят звездичките на моя род.