ЗВЕЗДА И САМОЛЕТ
Из „Летяща тетрадка” (1976)
ЗВЕЗДА И САМОЛЕТ
Отидох
в татковия нов завод
и гледам - до самия небосвод
една червена
петолъчка свети
и поздравява всички самолети.
Нощес един грамаден ИЛ
нанякъде се беше устремил.
Звездата
със петте си ярки лъча
го поздрави и му поръча:
- Хей, чичко самолет,
навярно носиш ти безброй поръчки,
но моля ти се
и от мен носи привет
на всички други петолъчки!
СЕПТЕМВРИЙСКИ ИЗВОР
Сред венец от синчец
и иглика
бистър извор
в дола ме повика:
- Пътнико, спри, почини!
От водите ми хладни пийни!
Аз съм извор,
но помня отдавна.
Помня дните
на битката славна.
И вода
жаден пил е от мен
не един
септемвриец ранен.
РАЗГОВОР СЪС СКАЛАТА
Скалата рече:
- Нямам думи,
но виж следите
от куршуми,
които върху мен личат.
Разгледай ги добре
и нека
те ти разкажат за човека,
зад мойта гръд
спасен от смърт.
Така, другарю драг, и аз
участвах в битката тогаз.
ЗВЕЗДИЧКА
Послушайте да ви кажа - то
случи се вчера, -
върху татковото ново палто
видях звезда на ревера.
- Татко, откъде дойде
тая звездичка? -
попитах го аз. -
От небето ли се спусна самичка
у нас?
Или пък имаш приятел,
в космоса който е бил,
та той ти е тая звездичка изпратил
със самолет бързокрил?
- Синко - каза ми татко, -
където
народът победи,
там не само на небето,
а и на земята има звезди.
В завода ни вчера съзвездие цяло
влезе и много от нас украси.
Но звездите не идват при нас
за щяло-нещяло,
а първенец трябва да си!
ВЪЖЕНА ЛИНИЯ
Пътуват до хребета,
тъмносиния,
вагонетки
десетки
по въжена линия -
на върволици,
нагоре, надолу,
сякаш са птици.
Само че надолу
по въздушния път
всички вагонетки
пълни вървят,
а нагоре
към хребета стар
се завръщат
те без товар.
И ти ги гледаш
и викаш си:
- Ах,
защо пък деца
да не возят в тях?
БЕРИТБА НА ЧЕРЕШИ
Събра се чета
от момчета
и от момиченца добри.
Но не потегли тая чета
гнезда да дири на врабчета
в акациевите гори.
А виж, че всички
взеха кошници
и тръгнаха
да са помощници
на свойте татковци
и батковци,
които хе зад оня рът
череши днеска ще берат.
В градината пристигна четата
и гледа, че от плод дръвчетата
се свели до земята чак.
Берат и носят в камионите
децата весели,
а клоните,
обрани, се изправят пак.
И сякаш от ветрец разклатени,
зашепват те:
- Благодарим!
И догодина пак елате ни
черешки да ви подарим.
ЗАКАНА
Жаба-жабурана
сто мушици хвана.
На брега ги струпа,
па наготви супа.
Викна после всички
попови лъжички:
- Яжте, рожби мили,
съберете сили,
па хванете щърка,
който тук дохвърка.
Трябва вий крилете
да му оскубете,
та пера за шапките
да си имат жабките.
ВЯТЪРЪТ
Вятърът през клони се провира,
вятърът надува тънка свирка.
Миг не спира,
тича през баира.
- Вятърко,
къде е твойта спирка?
- Нямам спирка,
яхам лудо конче,
по земята не оставям диря.
Нямам тънка свирка,
с тънко клонче
през гората
на децата
свиря.
ЛИСТ СЕ ЛЮШКА
Лист се люшка -
носи го вихрушка.
Над ливада
леко пада, пада.
До земята
уж се мята, мята.
Но навреме
вятър го поеме.
Литва листа
в синевата чиста.
От земята
гледат го дечица -
всеки смята,
че това е птица.
РОСНАТА КАПКА
В цветна градинка
росната капка
плаче ли, плаче:
- Нямам си шапка!
Слънцето жари
мойта главица,
ще ме превърне
в синя мъглица.
- Ти не тъгувай,
радвай се, мила -
росна гергина
я утешила. -
Тук сред лалета
и карамфили
пак ще се върнеш,
дъжд заръми ли.
МОРСКИ КОНЧЕТА
Десет морски кончета,
десет вихрогончета
пасли водорасли,
пасли, та порасли.
Щом големи станали,
път далечен хванали,
стигнали, където
свършвало морето.
Десет морски кончета
десет вихрогончета
казали си: „Ето,
свърши се морето!
Тясно тук ни стана -
хайде в океана!”
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
С крачета мокри затупурка
по покривите весел дъжд.
В ливадата една печурка
глава подаде изведнъж.
Синчецът люшна мокра чашка.
Върбата засълзя с реси.
И свойта алена рубашка
в дъждеца макът ороси.
По вадите вода се мята,
а край градини и асми
де стрелкат ручеи. Земята
с дъждовни капки се изми.
МРАВКА И ЩУРЕЦ
Една мравка с крачета боси
със все сила се мъчи да носи
към своя далечен мравуняк едно
много едро житно зърно.
Оттук-оттам го заобикаля,
провира го между
сламки и клечки,
тика го,
дърпа го
и го търкаля -
не признава никакви пречки.
Среща я Щурчо, па й дума:
- Мравке, глупачке, имаш ли ума? -
скрий наблизо зърното веднага
и от него самичка хапвай си, драга.
Без да спира,
без много да спори,
мравката бързо му отговори:
- Благодаря ти,
но на мен, братко,
само в мравуняка ми е сладко.
МОМЧЕТО, КОЕТО
ВИНАГИ ЧУКА
Стоянчо се пука
от скука:
влиза там,
влиза тука,
но, дечица,
с ръчица
на вратата той нивга не чука.
Затова
вълшебникът Всичкомога
дойде при него по здрач,
каза някаква дума строга
и го превърна в кълвач.
Отлетя Стоянчо в гората
и кацна на една бука
и по тая бука клоната
цяло лято чука,
чука,
чука…
Всичко туй
той сънувал, дечица,
ала неговата ръчица
с охота и леснота
чука вече на всяка врата.
ВЕРКА ПЕНСИОНЕРКА
- Бабо, днеска сме на кино всички,
трябват ми парички.
- Ами, чедо, като трябва,
ще ти даде баба.
- Бабо, на сладкарница сме днеска
с Анито и с Веска.
Баба пак не възразява,
пак парички дава.
- Бабо, вносна блузка има Мими
и на мен купи ми.
Бабата послушна прави-струва,
блузката купува.
Днеска: „Бабо, дай!”
Утре: „Бабо, дай!”
Тези Веркини прищевки нямат край.
Пенсийката бабина така отлита
и всеки се пита:
- Дали баба, или Верка
е пенсионерка.
ПЪРТИНА
Аз си казах: „Как така
път в снега да няма!” -
Хванах баба за ръка
и поехме двама.
Тя след мен едвам, едвам
креташе полека.
Аз пред нея правех сам
в преспите пътека.
И нали си бях такъв,
смел и юначина,
с баба пак пристигнах пръв
в детската градина.
После не можах цял ден
сам да проумея:
баба ли доведе мен,
аз ли водих нея?
ЯЗОВИР
Под баир
до бистър вир
Слави
прави
язовир.
Тича пъргав
и чевръст,
трупа пръст
околовръст.
Ала край
вира дълбок
стар жабок
направи скок.
В язовира
на квартира
настани се пръв.
Готован такъв!
ЛАКОВАТА ТЕТРАДКА
Лако рови в долапа,
Лако лакомо лапа:
питки, баница сладка,
курабии, кюфтета.
После в свойта тетрадка
пише с мазни пръстета.
А на Лако от блока,
нарисуван с боички,
хитро мига мишока,
сякаш казва на всички:
- Леле, колко е сладка
Лаковата тетрадка!
БРОШКА
Във зелената градинка
Минка
хвана си калинка
под една овошка.
Радва й се
и я пуска
върху свойта нова блузка:
- Вижте, имам брошка!
Но додето
Минка туй изрече,
брошката й
отлетя далече.
ВАНАТА НА МРАВЧО
Капна росна капчица
в жълъдова шапчица.
Мравчето я зърнало
и край нея свърнало.
В капката нагазило
и само си казало:
- Свалям си премяната,
ето ми я ваната!
ЮНАК ЕЖКО
Ежко - юнак над юнаците -
се разхожда из трънаците.
Шипка ниска
хич не иска
път да му даде.
Трън с надежда
се навежда
да го убоде.
Ежко - юнак над юнаците -
се присмива на трънаците:
- Няма вие да ме уплашите,
имам бодли като вашите!
УМНИТЕ БУБОЛЕЧКИ
Три дена две буболечки
сбирали сламки и клечки.
Бързо под старата шипка
си построили колибка.
Колибка с малко прозорче,
с яка ограда и дворче.
С вратичка - да се заключва,
та вече да не се случва
закуска от буболечки
да имат двете юрдечки.
ДВЕ ПЕТЛЕТА
Две петлета герести,
пъстри, златоперести
цял ден се сражавали
и не се предавали.
Страшно се нападали,
но перата падали,
та на края целите
в боя оголели те.
Погнала ги стрината,
сбрала перушината,
та да е на Анчето
меко под юрганчето.
ЗАДАЧА
Писнали от два дни
щъркелчета гладни.
Мама Щъркелана
литна, та им хвана
сред върбаци гъсти
девет жаби тлъсти,
в локвата дълбока
четири жабока,
а в реката трички
попови лъжички.
Преброи ги щърка,
ала май че сбърка.
Я, деца, сметнете
бързо
и кажете
точно колко хвана
мама Щъркелана?
НЕСКРОМНО ЧОВЕЧЕ
Нарисувах едно малко човече,
а пък то ме погледна и рече:
- Момченце, искам да стана войник!
Автомат и пагони му прибавих за миг.
Ала бе недоволно човечето пак.
- Виждам, ти можеш всичко, юнак -
примоли се то, - трудно е зер
да ме направиш и офицер?
Аз взех веднага свойте боички
и на пагоните му сложих звездички.
На края реших да си почина,
но гледам отново човечето зина:
- Тъкмо боите не си прибрал,
я ме направи и генерал.
Аз тогава много се разгневих -
грабнах гумата и го изтрих.
ПАНЧО ПАНЕРИ ПРАВИ
Панчо панери прави,
с панери Панчо се слави.
Панер нов Панчо заплита,
пристига Петьо и пита:
- Продаваш ли, Панчо, панера?
Нека днес Петьо прощава -
Панчо панер не продава.
Панера е за леля му Вера
да си слага в него пипера.
БЪРКОТИЯ
Баба вари супа от копчета,
а ми зашива на ризата бобчета.
Дядо тъпче с тютюн солничката,
а си слага сол във луличката.
Реших да вляза и аз в бъркотията:
в хладилника сложих да топля ютията,
заковах на тавана с пирон закачалката,
посадих в една саксия тупалката…
Но ти недей да вярваш, малката,
на залъгалката.
НЕМИРНИТЕ БОБЧЕТА
Във фасулената шушулка
пет бобчета бели
като бебета в зелена люлка
се залюлели.
От това ли, от що ли,
юнаците голи
станали ей такива големи
като бадеми.
Но на края се случила
с тях злополука -
люлката им се спука.
И сега тези бебчета-бобчета
на земята блестят като копчета.
ЗАГУБЕНОТО ЗВЪНЧЕ
В планината козлето
си загуби звънчето.
И наместо щурчето
и майка му Щурка
край шубрака в дерето
да си правят къщурка,
те звънчето видяха
и в звънчето се свряха.
Покрай старата трънка
оттогава звънчето
пак започна за звънка
на щурчето с гласчето.
РЪКАВЧЕТО НА МРАВЧЕТО
По мравешката пътечка,
както си ходеше мравчето,
се закачи на една клечка
и си скъса ръкавчето.
Ходи мравчето и се оглежда.
Що да стори с тая скъсана ризка?
От кукувича прежда
отива конец да поиска.
После взема игличка тънка
от една трънка
и тъй умело си зашива ръкава,
че той пак новичък става.
ВРАБЧЕ И ПЕРЦЕ
Едно перце лети
край цветните балкони.
Ела погледай ти
врабчето как го гони.
Поспри, не бягай, ух,
перце, перце, какво си!
В гнездото си за пух
врабчето ще те носи.
ЛЮЛКА
Кацна мъничка калинка
върху тънка паяжинка.
Вятър тих повея,
на калинката зашешна:
- Паяжинката ще люшна,
дръж се върху нея!
Тъй, дечица, паяжинката
стана люлка на калинката.
КАПИТАН РАЧО
Рече Рачо капитана
да преплува океана
с параход.
Тръгна Рачо с триста раци,
триста опитни моряци,
но ги срещна кашалот.
Той размаха перка яка,
хвана Рачо за мустака:
- Де така, юнак?
Трепна Рачо, страх го хвана,
взе посока капитана
пак
към своя бряг.
Върнаха се триста раци,
триста раци със мустаци,
Рачо - без мустак.
ДОКТОР ЛИСА
Най-хитрата
от хитрите лисици
в гората на една табела писа:
„Преглеждам и лекувам
болни птици.
Доктор Лиса.”
А тука бяха болни
не един и двама.
И почна Лиса работа голяма.
Прегледа в своя кабинет
подред:
едно врабче
със счупено краче,
един сокол
със страшен главобол,
една нещастна врана
със незарастнала рана
и най-накрая десетина
синигерчета, болни от ангина.
Тъй вещо излекува ги Лисана,
че болката ведната им премина…
А в кабинета й от тях остана
куп пъстра перушина.
Ала когато докторицата умела
реши да излекува
и орела,
към този куп от пъстър пух
прибавен бе и нейния кожух.
ТОН - БОНБОН
- Ето ти един бонбон,
дай ми срещу него кон.
- Давам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.
- Как ще носиш тон-бонбон? -
трябва да си купиш слон.
- Нямам нужда аз от слон,
нито пък от камион,
но ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион.
На децата ще го дам
сладко да ядат - ам, ам…
ПАНЧО СНИМКИ ПРАВИ
Панчо наш решава
да си снима братчето,
ала шава, шава
то пред апаратчето.
Тю, да се не знае! -
Панчо днес се слиса:
снимката една е,
братчетата три са!
БУНТ В БАНЯТА
Андрей не се измива заран,
да не говорим за обяд.
Андрей с водата зле е скаран
и на водата го е яд.
От банята го вика кранчето:
- Ела ме отвори, Андрей!
Смирено му се моли канчето:
- Водица с мене си полей!
Отдавна негодува душа:
- Да чакам ми дойде до гуша!
Гневи се ваната ни бяла:
- Андрей и в сън не съм видяла!
- И аз не съм, защо да крия? -
обади се една хавлия
- Цял месец - казва зъбна четка -
стоя в кутия като в клетка.
- Не мога! - сърди се пешкира. -
Безделието ме нервира!
Проплаква и пластмасов гребен:
- Кому, кому съм аз потребен?
На края като от трибуна
запротестира и сапуна:
- И аз отдавна наблюдавам
Андрей, но все недоумявам
дали е той човек
или маймуна!
ЛАКОМИЯТ ВОДЕНИЧАР
Към всяка една воденица
течеше по малко водица,
колкото
воденичния камък да кара.
Но един стар
лаком воденичар
забърка ей такава попара:
срещу чуждите вади
издигна прегради,
в свойта вада навърна водата.
И помисли си той:
„Ще завъртя камъка свой
с бързина,
до днес непозната!”
Неудържима и буйна,
водата наистина хлуйна,
взела сили от дъждовете.
Но не подкара
камъка на воденичаря,
а воденицата му помете.
СТРАШНИЯТ ЖЪЛЪД
Вирна Зайо ушенца,
хукна с бързи краченца,
запрескача глогини,
запресича долини.
Никой Зая не гони -
жълъд падна от клони,
та му чукна челцето,
та му стресна сърцето.
