Мюмюн Тахир

Облегнат на една пейка пред клиниката за очни болести, подложил ръце на тила си и загърнат в размисъл, Аспарух съзерцаваше света. Преди няколко дни за пореден път оперираха окото му. Първоначалната диагноза беше: Ablatio ret.oc.dex. Artephaia oc.idem. - „преди месец пациентът забелязал светкавици и плуващи точки пред дясното си око, след което се появила вълна долу и отвън… Установено отлепване на ретината на дясното око. Такива неща обаче не беше забелязал. Когато го попитаха дали е имало светкавици и  плуващи точки пред очите му, той  отговори положително - лекарите това искаха да чуят. Истината в случая e, че ретината на дясното му око се отлепи. И никога повече не се залепи.

Седи Аспарух на пейката и мълчи. За сетен път разбира, че най-големият вик е мълчанието. Как звучи пляскане с една ръка? Предположи, че това е просто шамар, но в нашия случай е кънтене на тишината. А той винаги е имал усещането, че когато е много тихо е страшно шумно.

Облегнат на пейката, пред очната клиника, Аспарух се бори с въпроса дали животът тече или стои на едно място, а хората преминават през него. Идеалното движение било кръгово - беше го чел някъде или го бе чул от някого. Дълго беше обладан от стремежа да погледне извън кръга, дори с риска да нарани хармонията на идеалното. Знаеше, че кръгът е съвършена фигура, която съчетава центробежната и центростремителната сила - мрак и светлина, ин и ян, добро и зло; едновременно защитено и опасно място. Дали потокът на словото ще стигне океана и ще го захрани с енергии…? Терзаеше се, че сега този най-велик и фин инструмент на общуване, на който са създадени велики творби, служи да унизиш, обидиш, наругаеш, окалиш или  омаскариш…

Никога не знаем как бихме постъпили, ако разберем, че любимият ни човек ни е излъгал, и тайничко, от време на време, предпочита компанията на други. А често, дори и когато имаме всички доказателства, че той не постъпва честно с нас, ние просто не искаме да повярваме, продължаваше размислите си Аспарух.  Когато става дума за другите, ние осъждаме и проклинаме, но ако това се случи с нас, крием не човека, който  е извършил насилието, а жертвата. Всъщност през повечето време не вярваме, не искаме да вярваме на жертавата, дори в много случаи я пренебергавме.

Човекът винаги е отправял взор и надежди към красотата като към нещо божествено. Той признава за естетически не грозното и низкото, а красивото, възвишеното, прекрасното… Но очевидно е дошло време и виждаме как животът на хора, които се възхищават на красивото, е повече от отрицание на всякаква красота, си каза Аспарух.

- Смятам, че бездуховността не е следствие от материалния недоимък - изрече на глас той, докато наблюдаваше как на върха на отсрещната топола два гълъба се кълват. Как бихме си обяснили отсъствието дори на една книга в домовете на заможни семейства или уличния език в отношенията между публично известни хора? - запита се той. Много често финансовото благосъстояние е удобна почва за ниска култура. Аспарух виждаше много хора, които живеят при най-добри материални условия, но си остават зли, безсърдечни и свадливи. Това го отведе към Иван Хаджийски, който  ги определя като парвенюта - хора, достигнали висок социален статус, но не усвоили нравствеността, присъща за него. Мнозина следят най-новото в поезията, посещават изложби и концерти, не пропускат премиери. И в същото време показват некултурност, а и в повечето случаи ученост, която обслужва стихиите на ненавистта, разпалва омразата между хората. Лишени от нравственост и  от чувство за житейски дълг, за много хора на изкуството, науката, литературата, културата, няма значение дали за добро или за зло ще бъдат използвани техните изобретения, теории и произведения. Те с готовност ги сервират на всеки, стига да получат очакваните облаги - пари, внимание, почести. Аспарух ги е определя като хора с големи умове, но с малки сърца. Те не ценят живота и чувствата на другите.

Изправи се и видя как слънцето облизва покривите на високите сгради, които хвърлят тежки сенки връху умореното сърце на града. Залезът беше далчевски, но мислите му - далеч от него. Много често срещаме поклонници на красотата, си каза той, докато отново сядаше на пейката, които по характер са невъзпитани, злобни и постъпват нечестно и подло.

Шум на коли прекъсна мислите му. Вдигна глава и погледна през оградата на болницата. Колко много хора има на улицата! Едни и същи пътища, еднакви хора, познати слухове. Откъснати един от друг, те не се интересуват какво преживяват другите. Животът тече в преследване на различни цели с различни тревоги, но никой нехае за  житейския разказ на другия.

Слънчевите лъчи като обилна струя поръсиха лицето му със своя благодат и той затвори очи. Дълбоко погълна енергията и като ги отвори видя до себе си жена на около педесетте, с открито и чисто чело, сини и ясни очи; с изразителна чувствителност и благост на устните и на овалното й лице; прелестно и очарователно създание. В първия момент на Аспарух му се стори, че това е същество, изпратено от небесата с божествения благословен печат върху всичките й черти.

- Не исках да Ви притеснявам. Михаила съм - жената му подаде нежната си ръка. И тутакси попита:

- Може ли любовта да породи чудовища?

- Чувал съм за опустошителна и мрачна любов - след дълго мълчание каза Аспарух, погледна жената до него и чак тогава забеляза тъгата в очите й, тъмната сянка под тях и изпъкналите вени на ръцете. После  възкликна:

- Колко чудесно изглеждате!

- Да, но само отвън - отговори Михаила.

- Че какво Ви е?

- Всичко започна с едно писмо. Още го нося в себе си. Бях последна година студентка - завършвах социология и последният ми изпит беше при него.

Писмото. Твоята привлекателност е мистична. Започвам с тези слова и чак след това ти казвам привет! Искам  още в началото на писмото си да кажа, че спрямо тебе нямам отявлена хитрост, но понеже не мога да говоря спонтанно и открито, се принуждавам да ти пиша. А и ти си ефирна и обвита в загадъчност като сбъдната фантазия. Господ те е благословил с красота и изящество, които поразяват от пръв поглед. Той ти е дал неустоим чар и обаяние, лъхащи от всяко твое движение, което се врязва направо в сърцето. Животът е безметежен, той не се повтаря, а искреният ми копнеж е  отговорът ти да не развали твоята мистична привлекателност…  Всички отиваме в небитието и защо тогава да не се стремим да откриваме тайните на живота като проектираме между нас най-съкровените си желания и копнежи!

Тогава тя за първи път изпитала всички очарования на сериозните отношения. Влюбила се е в преподавателя си и заживяла с него, а  съжителството им останало в тайна за мнозина.

Но Михаила попаднала под сянката, хвърлена от деспотичния характер на мъжа си, професора по социология Мирков и властта на голямата й любов към професора разрушавала и събирала, събирала и разрушавала душата й. Тежко преживявала неговия непостоянен, надменен и ехиден характер и навика му да дели живота си с други жени. А най-важното - направил всичко възможно да затрудни академичната й кариера. Независмо, че имал претенции на интелектуалец, поведението му е било цинично…

- Виктор Франкенщайн!- отрони се от устата на Михаила.

- Какво! Защо го споменавате?

- Как защо? Професорът, с когото съжителствам иска да ме превърне в… Не, той е Яго, който преследва своята цел, преструвайки се, че го  прави  от обич към мен, но гледа само себе си…

Михаила не довърши мисълта си. Стана, подаде нежната си ръка на Аспарух и безмълвно тръгна към отделението по психатрия на областната болница.

Останал сам на пейката, Аспарух прелисти досегашния си живот и си каза, че циникът е посредствена натура, обладана от корист, егоизъм и омраза; преследва своите егоистични цели с всички възможни средства.

И попадна в пустота; светът пред очите му се промени, стана неясен. Ще дойде ден, когато ще ти си каже, че времето ти е изтекло, че земното ти пътешествие е приключило и вече ще вървиш по никога несвършващи пътища, защото не нашите намерения, а съдбата избира посоката. От раждането си слушаме земната приказка, че светът е лъжовен, но той остава, а ние заминаваме там, откъдето няма връщане…

Човече, накъде?!

Стана, загърна се в зеления болничен халат и тръгна към очната клиника на областната болница….