Димитър Петров

***
Ще напиша всичко,
за теб,
за слънчогледовите ти мигли
и очи на страстна кошута.
За гърдите ти
които все още младеят,
за мириса ти на узряла праскова.
За това, че ме целуваш като богиня
и аз пропадам в безвремие.
За обичта ти,
която кънти като ехо -
в сърцето ми - нечуто.
Ще кажа и това,
че дойде като късно слънце при мен.
Дойде просто като Жена,
която трябваше да ме спаси,
когато я превзема.

***
Усещам морето,
с което флиртуваш,
а вятърът ближе
по кожата ти
капчици от сол.
Усещам нежните ти шепи
как сипят жарък пясък
по голото ти тяло.
И те ревнувам
както чайка синевата,
а делфина - разлюления простор.
Когато си далеч
в море превръща се душата ми,
а самотата
в разтопена сол.

Откривам те - отричам те,
откривам те - отричам те…
Водата и брегът са вечни,
а ивицата между тях
е като нашето обичане.

***
Морето. То не е море,
а твоя похитител.
Дарява те
със хоризонт и изгрев,
с топли ветрове
и ти шепти с вълни,
с крила на чайки те разпитва.
Копнежът ми по теб,
несбъднат
се превръща в пътник,
дошъл за миг на плажа.
Сякаш пясъчен човек
от морската вълна погълнат.

***
Не разбърквай душата ми,
защото тя е кладенец без дъно.
Не греби водата му,
защото жаждата не ще опиеш.
Но душата ми е езеро,
в което голата ти сянка
щe се къпе.
В най-прохладните
дълбоки ласки.
Душата ми
ще ти отмие
всякакви съмнения
и самота.
Душата ми е свобода,
в която
себе си ще преоткриеш.

***
Щурци бохеми.
Парещи стърнища.
Нощ с класически звезди
върху небе
интимно свечерено.
Тишина извираща
от предизвикателното нищо.
Тялото ти милвам
и ръцете ми се спират
върху две вселени
трепкащи и съвършени.

***
Бях луд и влюбен.
Млад.
Снощи.
След толкова години.
От виното и твоя аромат.
От свещите
и тайната ти:
да се превръщаш
във богиня.