ПРЕЛЕЗ
Есента беше в разгара си! Такава топла есен отдавна не беше се сипвала! Светлокосият двайсет и четири годишен Венцислав се завръщаше с колата си от двуседмична командировка. Директорът на местния клон на голяма застрахователна компания Праматаров го беше изпратил на квалификационен курс по застрахователно дело.
Пристигаше си вкъщи два дена по-рано. Нарочно не се беше обадил на съпругата си Величка, за да й поднесе приятна изненада за втората годишнина от сватбата им.
„Колко ли ще се зарадва като ме види на прага!” - мислеше си дяволито той. Беше й купил златно бижу, за каквото тя отдавна си мечтаеше. Неговите живи сини очи хем следяха пътя напред, хем се възхищаваха на дивната есенна природа.
До свечеряване имаше още време и той не бързаше да пристигне вкъщи, преди Величка да се е прибрала от работа в деловодството на пощата. До града вече не оставаха повече от десетина километра.
Умореният Венцислав спря колата си на крайпътното ханче, за да се поосвежи и да изпие едно безалкохолно питие. Първом се засили към тоалетните и… На една маса в най-далечния ъгъл на заведението съзря профила на Величка!
Не повярва на очите си. Позатули се зад ъгъла и пак впери поглед натам. Ужас! Беше тя! Нямаше как да сбърка къдрокосата си усмихната съпруга. Величка разговаряше оживено с Праматаров, неговият шеф.
Директорът беше с лице към Венцислав и сигурно вече го беше забелязал. Стори му се, че нарочно се хили към него, за да го предизвика да направи скандал. Въздържа се да му достави това удоволствие.
„Пък на Величка вкъщи хич няма да й се размине караницата!” - закани се злобно той. Излезе бързешката от заведението и премести своята кола по-далече от черното БМВ на Праматаров. Щеше да изчака, докато двамата си тръгнат, за да ги проследи къде ще отидат…
Венцислав имаше стари сметки за уреждане със своя шеф Праматаров. Преди година баща му беше катастрофирал с камион на железопътния прелез недалече от града.
Бариерата била повредена и не се спуснала преди преминаващия влак. Бащата на Венцислав карал фирмения камион и точно когато пресичал железопътните релси, влакът го помел. Загинал на място.
Застрахователите изкараха него виновен за произшествието. Определиха голяма сума за изплащане на нанесените по невнимание щети.
Тъй като виновният шофьор е починал, осъдиха наследниците му да заплатят дължимото обезщетение. А наследници бяха само Венцислав и майка му.
Оттогава тя изплащаше определени месечни вноски с мизерната си чиновническа заплата. Имаше да дължи още доста пари. Праматаров я заплашил, че ще уволни Венцислав от работа, и тя се предала. Тайно от сина си му платила лично на него известна сума, за да опрости остатъка от дължимото…
Вече се свечери, а Праматаров и Величка още не излизаха на паркинга. „Какво ли си приказват толкова време? - питаше се вбесеният Венцислав. - Сигурно изчакват да притъмнее.”- Идеше му да се втурне в заведението и да разбие мутрата на шкембестия Праматаров.
Не го правеше, за да не изложи на скандал Величка. Обичаше я. И тя го обичаше още от ученичка. Знаеше я, че е кокетка, но хич не му се вярваше, че се е заплеснала да прави любов с Праматаров.
„Няма какво да му харесва на този надут пуяк! - самоуспокояваше се Венцислав. - Всички в града го знаят какъв мошеник е.” - Пък съмнението продължаваше да го гложди като досаден „ечемик” на окото.
Твърде млад беше Венцислав. Не познаваше коварството на доста житейски истини. В живота на не едно семейство има такива съдбовни прелези без охрана, където се пресичат релсите на брачното съжителство и пътечката на еднократните сърдечни приключения.
Майсторлъкът на всеки съпруг е да съумее да избегне надвисналата катастрофа без последствия за семейната си обич. Няма по-голяма любов от прошката.
Отдавна се беше здрачило. Най-сетне Праматаров и Величка излязоха от заведението. Разговаряха оживено. Тя се смееше с глас. „Сигурно й разказва мръсни вицове!” - трепереше от гняв и ревност Венцислав. Директорът подкара колата си по пътя към града. Венцислав го последва на подходящо разстояние.
Неусетно стигнаха пред железопътния прелез, на който беше загинал бащата на Венцислав. Бариерата беше спусната за редовния вечерен влак.
Ще, не ще, Венцислав превключи фаровете за къси светлини на габарити. Освободи скоростния лост. По лекото надолнище колата му сама се придвижи съвсем близо до предната кола.
Той угаси двигателя. Влакът вече бумтеше пред прелеза. През дрезгавата лунна светлина Венцислав се взираше любопитно какво става в купето на черната кола пред него.
Ужас! Праматаров и Величка се целуваха! Причерня му. Обезумя. Запали двигателя. Включи скоростния лост на първа предавка.
Десният му крак премаза педала на газта. Неговата кола блъсна предната право към влака. Същински валяк! Стържещ трясък. Зловеща хармоника! Кървав звек!..
В болницата оживя само Праматаров.
Когато проговорят парите, и Бог не е милостив. Осъдиха майката на Венцислав като единствена негова жива наследница да заплати всички щети от поредната катастрофа на фаталния железопътен прелез…
