ЗЛАТНИЯТ ПРЪСТ
Из „Докажи истината” (2020)
„Златният пръст”, „Златният пръст” - крещяла тълпата от хора, които се блъскали като непослушни овце, за да се доберат до Тимотеев.
Той стоял изпъчен и едва скатавал огромното си тяло в окъселите му дрехи.
С високо вдигната ръка размахвал своя златен пръст, който само за него не бил златен, а най-обикновен среден пръст.
Как се появил той? Ами някакви хора съвсем случайно го изтикали напред и докато се осъзнае какво се случва с него, станало чудо.
Самият той въобще не подозирал, че като показва тази незначителна част от човешкото тяло, хората ще се захласнат по него и дори ще го заобичат - нищо, че пръстът му започвал да ги гложди.
Но нали бил все пак човек, в един момент, като видял, че тълпата се съгласява с неговата закачка, направо го досрамяло.
В съзнанието му се появила за първи път гениална мисъл - да скрие средния пръст и да им обясни, че е настъпило вече време да промени пръста.
Вместо среден пръст да им показва показалеца.
- Чакайте бе, хора. Чакайтеее! - започнал да им говори Тимотеев. - Що за човешки създания сте вие? Аз ви показвам среден пръст, а вие си мислите, че е златен.
- Златен е, златен е! - викали с прегракнали гласове хората и се мъчели да се докопат до пръста му.
Обаче по едно време на Тимотеев му дотежало и го осенила друга мисъл - да им покаже кутрето.
И това пръстче се оказало не чак толкова лошо за хората. Те пак скандирали и го искали.
Най-накрая постепенно се появил силуетът на дребна беловласа женица, която с цялото си гърло се провикнала:
- Стига! Що за мъже стеее?
Гласът й сякаш порел далечното пространство на Вселената и изведнъж тълпата се стъписала.
Тимотеев също. Той пъхнал ръце в двата си издути джоба и се снишил ниско до земята.
Даже незабелязано изчезнал. Тогава внезапно появилият се нежен повей погалил оголените души на тълпата и тя инстинктивно започнала да се пренарежда.
Едни-двама затанцували по двойки, други извивали хора по тройки, трети умували тайно как да застанат на мястото на Тимотеев.
Тогава станало чудо. Беловласата женица предугадила какво може да се случи и решила да превърне реалността в нереалност.
Нямала много време за колебание и взела глупостта на хората в свои ръце. Измъкнала от чантата бели ръкавици, сложила ги на ръцете си и няколко минути по-късно вече била на мястото на Тимотеев, който отдавна бил забравен като стопил се дъждовен облак.
Тя стъпила на неговото място и оттам гласът й проехтял:
- Аз съм вашият спасител.
Хората от тълпата втренчено я гледали и неосъзнато закрещели в един глас:
- Покажи си златния пръст, покажи си златния пръст!
Беловласата женица се зачудила къде е сбъркала. Тя искала да им помогне, а те й отказвали.
Тогава свалила белите си ръкавици, закачила ги на близкото дърво и изчезнала.
Пожълтелите есенни листа ги затрупали.
На улицата останала само тълпата от хора, които очаквали да се появи техният златен пръст.
