Славимир Генчев

Обичам домове с библиотеки
и изтощени
от живота вещи.
Стопаните им -
слаби архитекти
на своите съдби -
четат на свещи.

Те могат и с трохи
да поминуват,
но не трохи
от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел
с камъни във пазва.

Пътували са много
и на място
и могат да живеят,
без да пречат.
Когато нейде всички
ръкопляскат,
те винаги
са още по-далече.

Те знаят двеста,
но и две им стига.
Не се прицелват,
а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.

Накрая ще напуснат тази сцена:
те -
пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане
нерешена,
та и богатите
да си поплачат.

Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им -
слаби архитекти
на своите съдби -
четат.
И светят.