ЗА ЛАМПАЗИТЕ НА СИМЕОН ВЕЛИКИ
73 български граждани на летището в Париж. С иззети лични документи, вещи и телефони. Без лекарства и с 3-членен караул до тоалетната. 73 български граждани, плътно сбити един до друг. Прави. 12 часа прави, като животни. Всъщност не, за животните има европейски директиви за хуманно отношение.
Българските граждани на летището закономерно очакват съдействие от България. От българските Институции. (Саркастична главна буква за непретенциозното съществително нарицателно!) Те обаче, представям си ги, пренебрежително повдигайки рамене, просто цитират отговора на французите-Европейци. (Саркастичната главна буква - и това е съществително нарицателно…)
Европейци сме и ние, няма спор. Ама някак по-… И си кротуват Институциите ни със стеснително свити между раменете глави.
… Такааа. Чак до траките няма да се връщам.
Ще се върна кажи-речи в днешно време.
… Кралица Изабела Кастилска за целия си живот успяла да се изкъпе точно два пъти - при раждането си (не по нейна вина!) и в деня на сватбата си. Испания, ХV век.
Крал Филип ІІ умира в мъки от краста. Франция, ХІІІ век. Луи ХIV също се е мил точно два пъти, при това по лекарско предписание. Луи ХІV, да, това е същият „крал - слънце”! Франция, ХVІІІ век.
За скриване на дървениците и въшките, макар и „божи перли”, измислили перуките „европейците”. Като спасение от изхвърляното през прозорците съдържание на гърнетата измислили пък широкополите шапки. Смрадта на телата неутрализирали с обилно пръскане с парфюм…
Европейци, това е то! И винаги някак по-!
… А междувременно…
Войниче на пост, явно в относително спокойни като за Балканите времена. Издялкало прост надпис върху камък от крепостната стена на Царевец. Оставило ни войничето „важна” информация. Пена всеки ден се къпела във водите на Янтра. Дааа, всеки ден се къпела Пена. Дааа, това е България. ХІІІ - ХІV век.
Къпела се Пена в чистите води на Янтра, опасваща крепостта. Чисти, защото няма сведения някой да е изхвърлял боклука зад стената й. За разлика от средновековна Франция. Там планината от фекалии достигнала височината на крепостните кули.
73 български граждани на летището в Париж. По-безправни от животните в Европа. 73 души, поели да си вадят хляба, който България им отказва. 30 години вече. 73-ма, тръгнали да берат ягоди. 73 самоотвержени редници, всеки повел своята собствена война за оцеляване.
Ала войните не се водят поединично. Нито се печелят от редници, та били те и с лъвски сърца и с потенциален маршалски жезъл в раниците.
За войните са нужни редници, да, но редници в стройни армии. И начело, неизбежно, с генерали. Образовани. Генерали. Надалече виждащи стратези. Смели генерали. И добри тактици.
Но нямало, казват, война в обединена Европа. Та затова генералите ни си кротуват в уютните евро-родни щабове. Нямало, казват, война, Европа е единна и майка на всички ни. И генералите ни се концентрират върху златните копчета на мундирите си. И генералите ни шият нови униформи с още по-широки златни лампази. А редниците… Унизени и предадени на летището в Париж. Без шанс да продължат личните си войни за оцеляване.
Защото и ние сме европейци, ясно е, но някак по-…
Задушава ме гняв.
Европейци сме, при това по-!
И да, все пак ще спомена траките ? с най-древната цивилизация поне в Европа. И да, защо да не спомена още веднъж дори и чистницата Пена?! Защото перуките отсъстват от историята на моята родина.
И защото моята родина е имала Генерали! (Горда главна буква на съществително нарицателно!) Не винаги с генерал-щабна академия. Но истински! Образовани. Генерали. Надалече виждащи стратези. Смели генерали. Добри тактици.
Някак ми идва наум иронична метафора за лампазите на Симеон Велики… Не страдам, че не зная как е изглеждало парадното му бойно облекло. Защото зная: Генерал си е. Защото неговите воини наистина са усещали тежестта на маршалския жезъл в торбите си. Защото Симеон е бил Генералът - защитник. Генералът, увлякъл ги в низ от войни като легитимирал пред света новата ни културна идентичност със „За буквите”.
Генералът, създал другия Генерал, Климент Охридски. Винаги до своите редници. Винаги заслужено начело, защото воювал със словото: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?”*
Много Генерали си имаме. Генералът Евтимий и Генералът Паисий. Без лампази. Генералът капитан Петко войвода и Генералът Левски. „Войната на капитаните”!** Капитани по чин, ала Генерали! Къде ти лампази! А блестят, греят! И редниците край тях - с маршалски жезли! И редниците край тях - армия!
Задушава ме гняв! На летището в Париж - 73 Българи. (Съчувствено-обичлива главна буква на съществителното нарицателно). 73. Една набързо скалъпена на случаен принцип рота от дифузната „глобализирана” 7 - 8-милионна българска войска. Рота без командир. Затова и в плен.
А генералите? (Буквата е малка - обикновено съществително нарицателно.) „Слепи и глухи”. Все пак, мисля си, ние, редниците, трябва да ги мотивираме поне да започнат да учат. Ще ги изпратим официално - с почетна рота. Всъщност… Дай боже, поне взвод на първо време да съберем.
… За да забравим комплексираното: „Европейци сме, но по-…” За да вдигнем глави: „Европейци сме, но по-!!!”
За да не се молим например да берем ягоди. Примерно във Франция.
——————————
*Известните думи най-вероятно на Климент Охридски от прославеното „Пространно житие на Константин-Кирил Философ”.
** Сръбско-българската война /1885 г./ в защита на Съединението, която ще остане в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите”.
07.05.2020
В. Търново
