ХИПОДРУМ
Из „Хиподрум” и „Другото небе” (2020)
ХИПОДРУМ
На билото на своите години
пред гаснещ жертвеник
съм бил.
И въглените
са ме тарашили най-строго:
къде съм бил,
не съм ли нещо
скрил?
Не ми се тръгва
отначало…
Да, малко по-далечко бях.
И божем нещо закъснях.
И греховете ми
дотук са множко.
Но
на случаен огън
се не грях.
Живях
за твоя огън.
***
И пак да си остана
с тъжните метафори
на листопада,
които ще люлея безполезно,
безкрайно
и болезнено:
хвърчила, изпуснати във вятъра,
пера на птици, метеори,
падащи от светове,
където съм отивал винаги
изгубил като любов,
възраст, годишно време -
и всичко заедно в един безумно
измислен миг.
МЕТАФОРИ
Лъчите есенни
звънят без радост.
Обречени се стелят
мокрите листа.
А вятърът е грабнал вече
вечната награда -
и пак танцува ли,
танцува с тях…
БАЛАДА
Много били поетите…
Много бяха до време.
Нито хлябът е с куплети.
Нито сиренето ни -
с поеми!
Вече рисуваш реклами ти.
(На кой му е до графики?!)
Хили се на забраните
тучната порнография.
Кръчмите станаха тесни.
Майка плаче и гайда свири.
Карай, да ни е весело…
Колкото да не умираме.
***
Още жив съм.
Докога, безвестно…
От баровски вълни
пиян-залян…
За глухи май са
всичките ни песни.
Омар Хайям,
Омар Хайям!
ОТКУП
Хвърлях и хвърлях
трохи от метафори,
отминали думи,
отчаяни вечери…
Не тъжи.
Не важи.
На другата везна
почива меча.
***
Един приведен силует
под мокрите дървета
ще премине.
Подобно стих
на прокълнат поет.
Подобно Яворов
без Мина.
***
В памет на Добромир Тонев
Поетите умират в самота.
Дори и плътно обкръжени
от епигони
и приближени.
Понякога и точно затова.
Поетите умират в самота.
Намират ги след някой ден
с очи отворени и восъчен печат.
… При опита
за бягството
от плен.
ВЯТЪР РАБОТА
Ще взема да напиша
още някой ред
за тия,
дето повече не пишат.
Не вдигат поглед
към звездите бледи -
и може би
дори не пият…
Но тази орис вече е описана.
(Жита узряват и презряват.)
На вятъра
отдавна му е писнало
да отделя
зърното
от плявата!
***
Вече я няма тръпката.
И няма повече къде да тичам.
Но подир ангелските твои стъпки -
потайно ще надничам.
***
Донеси хляба и солта.
И жилото си. И катрана.
Ти имаш много хиляди неща…
Аз - доживотната си рана.
ХАРОН
Не мога да ти се обадя
от уличен автомат
с последната монета
в живота си…
Като таблетка валидол
я топля под езика си,
за да платя
на Черния лодкар!
БИБЛЕЙСКА ПЕСНИЧКА
Късахме вериги и въжета.
Вдигахме платна и знамена.
И ловяхме ветровете.
И възсядахме вълна…
Нашият последен залив
бе лагуната Содом.
В трюмовете се търкалят
празни бурета от ром.
Мостикът не се наяде.
Боцманът не се напи.
Дървояди, дървояди…
Чудо още ни крепи.
Водорасли ни затягат.
Остри плавници кръжат.
Боже, бог да ни помага! -
още само този път.
***
В стар роман
ковчезите подскачат
като бесни
по жълтите павета
на площада.
Поредно и зловещо
протестно шествие
по нашата измъчена
Ла Страда.
ДОКОЛКО
О, ние сме
прекрасно болни
на тема вятър и промени…
Въпросът е сега -
доколко
спринцовката прилича
на остена?
УПОТРЕБА
Животът ни е втора употреба.
Завивките. Жените ни.
Парите…
Всичко е втора-трета употреба.
Ако си пръв, употребяват теб,
докато станеш много равен-равен.
(Затуй богоравните са първа употреба.)
Мой бедни ми Иванко.
***
В панерите на есента, в панерите,
от селяни изплетени,
корави като селяни - ще събера
надеждата за хляб и вино.
В панерите на есента,
изплетени от дядо ми
и нехайно наследени от мен.
И после, ха дано!
Ама едва ли…
Прочее, спокоен ден.
БИТИЕ
Април пак наниза жиците
с южни ята.
Пролетта ни върна птиците.
Но разбуди и змии, тя -
пролетта.
***
Сняг над пътищата.
Късен сняг.
Мой дневен свят,
не ставай тъмна нощ! -
не ставай
побеляло
от смъртта око, Земя!
