Петър Андасаров

СЕПТЕМВРИЙСКА НОЩ КРАЙ СТРУМА

Тъжни звуци в синия хлад
рони дядовата тамбура.
Плаче с нея на глас
бездомен вятъра.

Слиза безшумно и коленичи
с черна кърпа нощта.
Дърветата в тъмното тичат
след ехото на песента.

О, всяко от тях
е Самуилов войник,
а земята в пламъци изгаря.
И те вървят с тревожен вик
по пътя за България.

МЕЛНИК

На Кирил Манолев

В шарена люлка,
с пирински песни
нощем ветрове те приспиват,
Сън те не хваща,
с болка повтаряш
ехо на стъпки и на копита.
Откраднати изгреви
в бъчви лудуват,
за да светнат в чаши
на празник.
Белочел Мелник -
чета хайдути
до лъка на Струма приседнали.
Белолик Мелник,
с тънкоснаги чардаци
из стръмното -
сълзи от внезапно бликнала радост,
в които се оглежда слънцето.

ЧУВСТВО В РИЛСКИЯ МАНАСТИР

На Гане Тодоровски

Тежи небето мълчаливо
като обесена камбана.
Снегът кубето му залива
със звуци странни.

И сляпа вечер сляпо дири
гласа му - бистро-ясен.
И капе тишина над манастира,
подобно шепот на монаси.

Но плисва минзухарен смях
по колонадите, приведени от старост.
И свети с погледа на дълъг сняг
усмихната България.

В МУЗЕЯ

Вали свещена тишина
като след бой последен.
Изгряват алени петна
по знамена победни.
Следи куршумени чернеят -
очите на разстреляни.
Един копнеж във тях живее
и трепка ехото на песен.
Надзърта през прозорците денят,
приседнало е в двора лятото.
Сънуват сведените знамена
целувката на дъжд и вятър.