Веселин Чернялски

Из „Чакат знак” (2019)

***
Срещнат ли се две дечица -
те са винаги при тях.
Идват още. В две редици -
два отбора бият крак.
Срещата започва. В нея
се развихрят всички те
с детска страст и упоритост.
Питам ви - кое дете
може без…………..
(игрите).

***
По-мъничка от мене няма,
но силата ми е вълшебна:
аз правя другите големи
или по-малки, все по-дребни.
Отпред ли съм, отзад ли съм - това е
вълшебството, което всеки знае.
Не вярвам, че едва сега си чула
за качествата на числото….
(нула).

***
Домът ни е голям. Със хиляди
живеем в него с труд нелесен.
Къде ли няма да ни видите -
все мъкнем нещо… Но на есен
хамбарът ни пращи от зърно.
А зимата - е за гощавка.
Напролет почва пак тепърва
усилен труд за всяка……
(мравка).

***
Владко и таз вечер чака
татко вкъщи да се върне.
По традиция юнакът,
по гръб пак да го обърне,
се надява. Но защо ли
татко се забави в двора?
Разцелува го и моли:
- Днес съм капнал от……
(умора).

***
За него невъзможно няма
на сцената като застане.
Спокойно, с ловкост най-голяма
той чудесата ще захване:
поставя кърпа, вади зайче,
в ръкава - гълъб! И не спира
да вади топчетата… Май че
от цирка е дошъл………
(факирът).

***
Виж: капчуците запяха -
духнал е южнякът.
С ручейчетата бъбриви
Баба Зима си отива.
Идва със цветя и песни,
с много слънце, с птичи полет
пак вълшебница чудесна.
Как се казва? Китна……
(пролет).

***
Може той да не е жив,
но е предан и вежлив.
Той живота зорко пази
на кръстовищата разни.
Трите цвята запомнете
и внимателни бъдете.
Дава път на млад и стар
уличният ………….
(светофар).

***
Ох, как съм сладичко проспала,
по навик стар, и тази зима!
Но май съм малко огладняла,
а вън, в гората, що ли има?
Да, няма боровинки, круши.
Май раничко е за медецът.
Но гъбки може да надуши,
уж тромавата,………
(Баба Меца).

***
Големи. Малки. Бели и червени -
на водоема много ги обичат.
Там лакомници хапват ги на смени,
с апетит променлив, но приличен.
И в унеса опасност не усещат…
Излишно е да късат после нерви -
след кукичката остра няма грешка!
Кой клъвнал е на жив, рибарски…..
(червей).

***
Да, показа ми го птица
в полога, сред други много.
Баба ги събра в паница
и на лумналия огън
вряха. После охладени,
за тържествената цел,
украсихме двете с леля
всяко празнично………
(яйце).

***
Искаш ли да поговориш
с твой приятел от Виена?
Посегни към мен по-скоро
и проблемът разрешен е.
Малък съм, с клавиши дребни,
но на всички съм потребен.
Ще ви свържа и с Цейлон -
затова съм………..
(телефон).

***
Той е цар на висините,
над планински върхове.
Често в канарите скрит е.
Но когато заснове
в облаците чак зареян -
всичко живо дъх ще спре.
Може тъй да е уверен
само полет на……..
(орел).

***
През полета и балкани,
с кош подаръци отбрани,
тръгва с весели звънчета
към момичета, момчета.
В най-тържественият час,
на шейна от радост водена,
ще пристигне и при вас
чаканият…………..
(Дядо Коледа).

***
Да е мебел - не е мебел.
Нито е киномашина.
На екранчето пред тебе
е действителност най-жива.
Всяко кътче по света
той довежда много близо.
Песни. Филми. Красота.
Викаме му………….
(телевизор).

***
Започне ли жетвата в Добруджа златна
или в равна Тракия падне пръв клас -
фенерчето грабвам и тръгвам в тъмата,
понесла към всички добрата вест аз.
Във вятър и дъжд светлинката не гасне.
Сам Щурчо в полята ме чака за булка.
Но трябва да бързам. Нали ви е ясно -
за жетва е време. А аз съм……..
(светулка).

***
Вярно, той е зеленчук.
Има го и там, и тук.
На софрата да е сладък,
този юначага малък,
често кара ни да плачем
със сълзи на пеленаче.
А е само зеленчук
и го знаем като………..
(лук).

***
Защо ли всички хора
го имат за глупак.
Погледайте на двора
величествено как,
като балон, горкия,
пак перушина дуе!
От вас, деца, не крия -
из двора крачи …….
(пуяк).

***
Кой зася небето синьо
с толкова свещички?
Вятър ли из тях премина
и раздуха всички?
Припнаха тъмите долу.
Лъснаха браздите.
Ясен месец рог забол е
горе, сред……….
(звездите).

***
Облак слънцето ли глътна?
Притъмня небето.
След светкавици и тътен -
плисна дъжд в полето.
Слънчо облака прогони.
И в далечината
се подпря на небосклона
в ярки цветове………
(дъгата).

***
Две стрелки са моите ръце.
Ден и нощ работя от сърце.
Щом потрябва, будя ви от сън
с моя неподкупен остър звън.
Времето показвам най-грижовно.
Кой ще е спокоен без………
(часовник).

***
Цял живот тя не излиза
от бронираната риза.
Тромавите й крачета
мъкнат чудната къщурка.
Все из треволяка шета
и се крие………
(костенурка).

***
В мен оставят с пълна вяра
и през дните летни -
мляко, ядене, извара,
шунка и котлети.
Аз вкуса им пазя дълго.
Служа ви с години.
Та това, безспорно, дълг е
на един ……………
(хладилник).

***
Кожени или платнени -
нужни са на теб и мене.
Денем скачам с тях, играя,
тичам най-припряно.
Нощем кротичко си траят
в малко шкафче сврени.
Казвам ви го без преструвки,
че не мога без………..
(обувки).

***
Лятото един за нея
се не сеща у дома си.
Севернякът щом повее -
всеки пак я търси.
Забумти ли - топлината
не познава пречка!
Снежко нека вън се мята.
Седнал съм край ………..
(печка).

***
Да, живот без него няма
на земята ни голяма.
От усмивката му златна,
из полята благодатни,
черпят сили плодовете,
хората и всяко зрънце.
Към небето погледнете,
там се е засмяло ………
(слънце).

***
Дъждът фокусник голям е.
Спря и виж, след него чудо -
в освежените поляни
Слънчо с поглед весел буди
бели и червени, малки
куклички на всяка стъпка.
Еднокраки. Стройни. Сладки.
Брали ли сте вкусни………..
(гъбки).

***
С чисти лапички и меки.
Зъбки - като саби остри.
Ноктите ли? От тях всеки
спомня си мишоци доста.
Иначе - гръбнак извила
с грациозната походка -
мърка си гальовно, милата,
в къщи. Та нали е ………….
(котка).

***
Духна вятър - украси стъклата.
Голи клони разлюля гората.
Мляко ли в нощта е наваляло,
че навън е всичко млечно бяло!
Хей, дошла е гостенка любима.
Но коя е тя? Желана…………
(зима).

***
Кой не знае, кой не знае
колко много съм потребна?
В ъгъла на всяка стая
за боклуци ще погледна.
Да, признавам, че с мотора
вдигам шум на всяка крачка.
Но без него що ще стори
вашата………….
(прахосмукачка).

***
Застанало сред ракитака,
край вир голям безмълвно чака
юначе, с пръчка във ръката.
Тече унесено реката.
Понякога то сръчно вади
дъгички сребърни, макар че
голяма чака, за награда.
На слука, мъничко………..
(рибарче).

***
Трака-трака. Трака-трак.
Идвам пак от юга чак.
Бях в командировка зимна.
Тук гнездо си родно имам.
Жаби канят ме на гости -
затова в блатата бъркам.
Казват, че деца съм носел.
Трака-трак. Но аз съм……
(щъркел).

***
С мен не могат и сто коня
в оран да се мерят.
Синорите щом подгоня -
цялата земя трепери.
Да, браздите разорани
ми отмерват такта.
С мене ще засеят рано.
Затова съм…………
(трактор).

***
Не рога, а две антени
имам на главата.
Из тревиците зелени
диря си храната.
На гръб къщата си нося,
на вид - доста грохнал.
Бързи скорости какво са -
не знам. Аз съм…………..
(охлюв).

***
Влачело се бавно, казва баба.
Но да свърши всичко както трябва -
татко се ядосва, че не стига.
Бягало. А мама ми намига:
- Ти си малък още. То е твое.
И от теб ще зависи какво е.
За един все бърза - за друг дреме.
Често ни подсещат: няма……….
(време).

***
Дали змей приказен и силен
е тръгнал с грохот пак към Сливен?
От къщи разни все прибира
в търбуха хора като спира.
Виж - други тръгват си напето
от него, с радост на сърцето.
А трети - с трепет мил го чакат.
Какъв ти змей. Това е ………
(влакът).

***
По-работно от мен няма.
А на певческия дар
славата ми е голяма.
На ритниците съм цар.
За инат - да не говорим.
Може да ме изпревари
само някой пън от хората,
по-инат и от…….
(магаре).

***
Червен, но не от яд,
а просто по природа.
С две ножички отпред,
напук на всяка мода.
Да, всеки би познал -
щом има осем крака
и бърза все назад,
че тоз чудак е……
(ракът).

***
Строен Стойчо сред полето.
Погледът му - все в небето.
Тялото му е точилка,
А листата му - престилки.
С глава едра, тежка пита -
всяка сутрин дяволито
в слънцето е все загледан.
Да, това е………….
(слънчогледът).

***
С ядков плод съм. Всяка ядка
е букетче витамини.
Под короната, на сянка,
лете спират се мнозина.
А на есен, с прътовете,
бият клоните ми горе
и събират плодовете!
Радвам се. Нали съм……
(орех).

***
Скри слънцето. Нарасна бързо.
Из пазвата му, изведнъж,
светкавици, с гръмовна дързост,
път дадоха на чакан дъжд.
Притихнаха цветя, тревички,
нивята и земята топла.
След него се засмяха всички
окъпани. Бе минал…….
(облак).