БАЩА МИ
БАЩА МИ
Преди десет години на 15 юни
си отиде баща ми Александър.
Баща ми ходи в мен
в походка уморена.
И в болка наследен
се спира срещу мене…
На пейката седи,
с бастуна тихо стъпва.
И в спомен ме следи
видение безсмъртно…
Притихва песента
до бащиното рамо.
Тъй хиляди неща
остават между двама.
Притихва юнски ден.
И май настава вечер.
Баща ми ходи в мен.
И двама ходим вече…
ТЪЖНО ЗАВРЪЩАНЕ
Все по - тъжен влизам в тоя дом,
в дворчето с мушкато разцъфтяло,
и с лоза, прегърбена в поклон,
и с чешмата от варовик побеляла…
А щурчето жалостно щурчи,
майка ми отдавна тук я няма.
Само споменът у мен без глас звучи.
Някъде замина и сестра ми…
Тате си отиде тих и сам…
Тъжни спомени насядали из двора
идват мълчаливи още там,
но ги няма най-любимите ми хора…
Все по - тъжно се завръщам у дома.
Самотата в къщата прогони
радостта. Тя в спомен е сама,
а не се живее лесно само в спомен…
НЕКА ДА Е ЛЯТО…
В памет на Миряна Башева
Булевардът, от който започва
изречение кратко без точка,
е потънал в тъга с песента.
Булевардът осиротя…
Но Миряна остава, остава
пак в една поетична държава,
от която излизане няма…
И е в лятото наше Миряна.
Булевардът с лиричния ритъм,
знам, за тебе и утре ще пита…
И ще пеем и утре едно:
твойто кратко безкрайно „Дано”…
юли 2020 г.
ПРЕХОД
Чернобил мина и замина.
Нагледах се на Фукушима…
С грип птичи, свински, с луда крава -
след всеки вирус оживявах…
Невидим из Европа бродих
с Ебола, спин и даже с Ковид…
След битки десни, битки леви,
и с пенсия от двеста лева
все оцелявах след промяна
с презумпция на ветерана…
И още тъй едва-едва
след края на света вървя,
минавам със защитна дреха…
Откак се помня - все съм в преход!
Все тая песничка напира:
Тоз, който падне, не умира…
В КЪЩА-МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ”, СОФИЯ
СЛЕД 170 ГОДИНИ…
Тук последните години
патриархът
е дописвал вечни редове…
Дядо Вазов е оставил своя дарба
в пътеписи,
в драми,
в стихове…
Върху шкафчето му в спалнята, виж, липсват
злато, пачки евро, пистолет…
Върху евтино бюро той е написал
текстове за векове напред…
Върху шкафчето му - книги, книги, песни…
От портрет усмихнат под мустак -
в къща с регистрация адресна
и табелката с най-българския знак…
Няма кюлчета, банкноти в евро, нито
пистолет, да брани вечността…
А в един роман разказва и ни пита
как вечеря чорбаджи Марко с челядта…
А в един роман под игото остава
памет и история, и зов,
без да има още истинска държава -
само вяра, подвиг и любов…
А в един роман и Мунчо протестира
и до днес е пример за протест…
С епопеята не бива да умира
и музеят с вечния адрес…
9 юли 2020 г.
ЕХ, БЪЛГАРИЯ!
Какво ли е за нас България! Какво е?
Една цинична българска псувня!?
Поклона пред обесени герои
и пред разстреляни без време и вина!?
България, се питам, днес какво е
в минутите мълчание в промяна.
Дали цената на убитите герои
е и в безсилието жалко на врага ни!?
България е дума за раздяла
и клетва, по-червена от кръвта ни,
куршум под Вола и съдба, избрала
последен стих в куплет от песента им…
Сега е друго. Мир без идеали!
Днес други нови ценности избраха…
Ненавист на площад ни е събрала…
Българийо, за тебе ли умряха!?
14 август 2020 г.
УЧИЛИЩЕ „ЮРИЙ ГАГАРИН” В СОФИЯ
Хората от пещерата
тъй разбират правилата…
Днес училище „Гагарин”
е една табелка стара…
Имат паметник летците,
бомбардирали страната
Хората от пещерите
се наричат демократи…
А училище „Гагарин”
вече има друго име.
Тях ги води сляпа вяра
и побратим нов си имат.
Вместо на Гагарин,
цвете
на убиеца оставят,
но не могат от сърцето
обичта ни да продават.
Бомбардираната вяра
тук алтернатива няма.
И училище „Гагарин”
пак е моя жива памет…
С РУСИЯ В СЪРЦЕТО
С ренегатите не споря.
Слушам вътрешния глас.
Кат Русия няма втора…
Първа е и днес за нас.
Искате ли да повторя
пак Славейковите думи?
Тя е нашата опора…
Тя е в нас и помежду ни.
Кой каквото и да каже,
вярвам още на поета…
Тоя стих за мен е важен,
щом Русия е в сърцето…
ПОСЛЕДНА ДУМА
В памет на Лъчезар Еленков
Винаги последното изречение е на съдбата…
Винаги една книга остава недописана.
И една поема млъква някъде по средата.
Винаги една премиера няма да се състои.
Винаги ще има пленум,
на който няма да отидем…
И приятел, с който няма да се видим
по уважителни причини.
Земята се върти.
Непрекъснато.
И ние слизаме понякога в движение от нея.
И няма там отново да се върнем.
Никога.
РУСКИ ПОСЛЕПИС
През седемдесетте години на миналия век живях
на трите гари в Москва - Ленинградска, Казанска и Ярославска…
Трябва да сме вече стари
и след петдесет лета
щом ме връщат трите гари,
трите гари в младостта!
Не познавахме омраза,
радваше ни пролетта…
Трите руски гари пазят
спомена за любовта.
Трите гари пак ме връщат
с много нежност у дома
и в оная вечна къща
под московската луна…
Трите гари - знак адресен…
Тук живях щастлив и аз.
И пях стих от свята песен
в миналото в искрен глас…
Ярославска и Казанска,
Ленинградска - общо три…
Трите гари са пространство
и за мойте три сестри…
Трите гари ще ме срещат
винаги с любов и с плам
като приказка гореща.
Как на вас да я предам?
Днес се питам колко струва
тук един пореден бис,
та и вас да развълнува
този руски послепис!
В КУПЛЕТ ОТ ПЕСЕН
Три четвърти от век все пак живея
край туй море, прииждащо с любов.
Самотен съм почти сега на кея.
Край мен върти опашката си Лея.
И аз за сбогом с нея
вече съм готов…
Годините в лозанките дописвах,
а птиците отново са на юг.
Знам , лятото отново ще ми липсва,
щом есента с листата ме здрависва.
През зимата като врабче
оставам тук…
Не казвам сбогом. Паметта лекува.
Ужасна е внезапна самота…
А с нищо любовта не се купува.
Край спомените може би си струва
и аз да съм в куплет
от песента…
ПОКЛОН
Посвещава се на полк. Георги Георгиев
До края неговият глас
бе пътна карта на живота.
Той беше част,
един от нас,
а ние - неговата рота…
Град Шипка -
негов райски кът
е всъщност име на държава…
Преболедувал своя път,
премина Прехода изправен…
Остана Шипка в песента.
И в нея него ще го има…
От тука тръгва обичта
към род, родина и любима.
В града на истинската власт
бойци от неговата рота
сега сме тук отново с вас
поклон да сторим на живота…
ЛЪЖЕПАТРИОТ
Посвещава се на най-новите историци
Кощунството съсипва
родина, чест и род…
В учебника не пипай,
ти, лъжепатриот!
В учебника не драскай
с безотговорен шрифт!
Голямата опасност
е в почерка ти крив…
Историята има
свой извод уязвим.
А той необходим е
на всички до един…
Съжителството може
и нас да претопи,
ако не разтревожи
или ако заспим…
Ако заспи народът
без истини след век,
без битки и войводи
днес в прехода нелек!…
Ако задрасква дати
и всичко заличи
и види Свободата
през чуждите очи!
Републиката свята
е клетва от сърце.
Не пипай Свободата
със мръсните ръце!
