Иван Д. Христов

Народният певец и музикант Крум Янков е известен изпълнител на народната песен от родопския край. За големите певци и големи песни  няма регионални области. В този смисъл Крум Янков е не само родопски, а преди всичко български певец.

Както почти всички изпълнители и той живее с народната музика, откакто се е родил и израснал в родопското село Добралък.

С годините  расте и неговото самочувствие на музикант и певец не само, защото е белязан с голяма певческа дарба и верен усет да изпее всяка песен, а преди всичко заради  любовта към родопската песен, която става негова съдба.

Колко точни и верни са думите на Борислав Геронтиев, казани за народния певец: „В пеенето на Крум Янков има особена прелест и привлекателност - топъл, овладян, приземен и сдържан глас, който не разчита на привиквания и силови фигури, а търси изразителност и мекота.

Скромен и чистосърдечен като човек, певецът Крум Янков има свое определено място сред многобройните и достойни за уважение изпълнители на родопските народни песни”.

Наистина рядко е да се родиш в Родопите и да не пееш. Крум Янков е наследник на богата семейна певческа традиция, която той  впоследствие предава на своите деца и внуци.

Неговият път на певец и музикант минава през добралъшките поляни и гори, край студените и бистри извори и през онези каменливи пътеки, които още пазят босите стъпки на детството му.

Роден на 11 септември 1930 година в село Добралък, той е седмото дете на родителите си. Слабоват и болнав, той прохожда едва на 4 години.

В големите му черни очи сиромашката мъка изчезва, когато запеят неговата майка и четирите му сестри, преслаждайки  ръжения хляб с радостни и тъжни песни.

Песента в техния дом е ежедневие - присъства и в грижите, и в труда, и по време на веселие. От майчиния му род и леля му и вуйчовците - всички свирят и пеят.

Още от дете Крум Янков започва да свири на окарина, устна хармоника и акордеон. Безкрайна е радостта му, когато на едно годишно училищно утро, запява една песен от сцената, с която просълзява своите съселяни.

Трогателното му изпълнение става причина неговият вуйчо да му подари старата си хармоника. Когато един неделен ден няма кой да засвири, за да поведат хорото момите и ергените в църковния двор, то малкия Крум спасява положението, като свири чак до мръкнало.

Крум Янков често си спомня една неповторима и не избледняла от детските му очи картина. Петровден е. Лятна привечер. Над Чернатица припада мрак и в синкава здрачина се губят нейните върхове и била.

Яхнали мулетата си, покрити с пъстри халища, добралъшките мъже и жени се връщат весели от Белочерковския събор. Спускат се па стръмните и каменливи пътеки към селото, отвсякъде се носят свирни и песни и не можеш да не запееш.

Крум запява своята любима песен „Сос ме караш, майчинко”. Запява нежно, а гласът му се извисява над боровете и сякаш ги разклаща, слива се със звъна на чановете и ромоленето на потоците, отразява се като ехо от връх на връх и полита към хората.

Годините летят. През 1944 г. семейството се преселва в Пловдив. Чираклъкът не провървява на Крум. Когато кара количката с талаш към дома на майстора, той тихо си тананика песни, от което му става по-леко.

Крум събира пари и си купува на старо малък акордеон с 12 баса. Следва участието му в квартални вечеринки и седенки в близките до Пловдив села - Прослав и Оризаре.

Музикалната си дарба Крум Янков развива и укрепва благодарение на своята упоритост и възприемчивост, на нестихващата си любов към фолклора, на здравата и постоянна връзка с чистите и не пресъхващи извори на народната музика.

Още от младини той дълги години свири с най-тачените групи за народна музика в Тракия - Първомайската, Садовската и Леновската.

Пътува с групи от концертна дирекция, където пее и свири с редица най-изтъкнати  певци и свирачи - Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Магдалена Морарова, Надка Караджова, Иван Пановски, Георги Чилингиров, Ибро Лолов и други.

През1956 г. Крум Янков се включва в Първомайската група. За две години групата прави записи на много хора и ръченици, сред които „Добралъшкото хоро”, „Бачковско хоро”, „Козбунарска ръченица” и други.

От 1958 г. той вече е в Садовската група. Прави и първите си записи като певец в Радио София. Оттогава е първата му грамофонна плоча, в която са и песните му: „Сос ма караш, майчинко”, „Стоене, сино  Стоене”, „Поспусни се, Шар планино”.

Следват ангажименти с радиото, а по-късно и с телевизията - заедно с Коста Колев, Емил Колев и Петко Радев. От 1963 г. е в Леновската група, където в продължение на 13 години усъвършенства  свирнята и певческата си дарба.

През това време участва в турнета в чужбина - Югославия, Чехословакия, Полша, Румъния  и други с ансамбъл „Тракия” и с ансамбъла на транспортните работници - Пловдив, където четири години е корепетитор.

Приятният тембър, с който поднася оригинални образци от родопския фолклор, както и някои образци от градския фолклор, му донасят популярността, любовта и уважението на хиляди почитатели на народната музика у нас и в чужбина.

Появява се и втора дългосвиреща плоча - като певец с оркестъра на Емил Колев. Третата му дългосвиреща плоча с 15 народни  песни е в съпровод с Т. Пращаков. Повече от 10 години Крум Янков е в оркестър „Гайтани” - Пловдив, където продължава да свири и пее. По поръчка на телевизията прави запис на песента „Канят ме, мамо”.

Над 300 песни, десетки записи, телевизионно предаване „С песните на Крум Янков” оставят светла диря в изминатия път на народния певец. Повече от половин век Крум Янков посвещава на оркестрова и песенна дейност, свързана с народното творчество.

Той е радостен и удовлетворен, че музикалните традиции в семейството му се продължават и от двамата му сина: Петър - тромпетист, акордеонист и певец, и Рангел - барабанист. Допълват се и от двете му снахи с висше музикално образование и внучка танцьорка.

Народният певец и музикант Крум Янков умира на 22 януари 2012 година.

Удоволствие е да слушаш неговите песни. Когато Крум Янков пее, ставаш съпричастен на песента и ти се ще да запееш с него. Красив глас със кадифени отсенки, който му позволява да пее от душа родопските народни песни.

Намерил свой стил на изпълнение Крум Янков просто извайва песните, пее с фина простота, която изисква голям глас. Той го притежаваше и волно го раздаваше на хората, сякаш бе сред боровете и зелените поляни на Родопа планина.

Плътен, драматичен родопски глас. Извира из дълбоко и се ширва колкото планината. Спокоен, леещ се като бистра вода, гальовен като родопските върхари и синьото небе над тях, гласът му лети над планината и родината.