Атанас Капралов

Понякога захвърлям своя кръст,
превит на две от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.

Понякога ме режат глад и студ -
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето -
имам хляб днес…
И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.

Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви.
От предателства.
От драми…
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.

Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен.
Миг лудост - и го няма!
Но пърха той,
ликува той спасен,
защото бди за мен отгоре мама.

Понякога от болки и беди
не виждам утре…
Свят,
висиш на косъм!
Но няма страшно - мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.