АФОРИЗМИ
Времето никога не върви по утъпкан път.
Няма абсолютен антихуманизъм, защото човешката противност е непълна.
Колелото на историята никога не е било кормило.
Ако обърнем гръб на миналото, то още по-лесно ни възсяда.
Търпението към самите себе си не рядко стига до издевателство.
Повечето хора не разбират от дума поради недостиг на понятия.
“Очите на страха са големи”. Предимно поради късогледство.
И крайният спектицизъм не може да предположи тъмните убежища на миналото.
Илюзията е мъртва, ако не създава мечтатели.
Всеки живот бърза да изпревари смъртта си.
Трудно е да си физиономист сред безобразници.
Тръгне ли ти животът накриво, може и да откриеш нов път.
Никой залез не заличава светлината.
Ако се разминеш със себе си, значи си се припознал.
Животът е съвместим само с надеждата за безсмъртие. Останалото е алергия към него.
Животът иска своето, а смъртта всичкото.
Животът е игра, но има предели в жонглирането с нейните правила.
Допотопно е да мислим, че потопът ще ни се размине.
Светът е лудница, в която изследванията трябва да вървят с разследванията.
Удобното на малодушието е, че може да се побере в тялото.
По стълбата на отчуждението философът се чувства все по-свойски.
Всеки порив е на вятъра, ако е в обратна посока.
За да се откажем от всичко, все пак трябва да притежаваме нещо.
Животът е толкова кратък, че се удължава с фантазии.
Когато лъжата се материализира, става постоянен идеал.
Без нерешителност много хора не биха оцелели.
Хубаво е да се радваш на малкото, но без големи усилия.
Може да станеш “човек на живота” и от досада към него.
В началото си дори остаряването изглежда нещо ново.
Ехото е предано - винаги се връща.
Времето лети, но маршрутът му е тайна за пътниците.
Забравените спомени не са загуба.
Има дълголетие и поради спестяване на живот.
Трудно е да имаш цялостно отношение към полуидиоти.
Никой оазис не може да превземе пустинята. Така е и с надеждата.
Съблазънта на кривия път е в това, че често е по-кратък.
Животът и смъртта - цугцванг на битието.
Бог е един, защото като Христос няма втори.
Страшно е да те убие стремежът към миролюбие.
Който мисли по инерция, може да я използва и за оглупяване.
Не подценявай простия, когато е брониран с простащина.
Традицията е и забравяне да променим нещо.
Който не иронизира себе си, не може да се подиграе успешно с другите.
В живота има нещо детско - играе си на криеница чрез раждането и смъртта.
Животът е хроническа болест, в която страдаме от представата за времето.
Небитието пази тайните си, защото битието е бъбриво.
С безсмъртието си глупостта е част от инстинкта за живот.
Страхът от себе си е морално постижение.
Никой не знае къде да отиде, след като се освободи от въображението си.
Повечето използват живота само за неговото продължение.
Обявили миналото несвършено време за най-мързеливото.
Никоя житейска максима не се изпълнява максимално.
Ние придаваме на живота повече значение, отколкото може да ни върне.
Има много прозорци към света, но малко аварийни изходи.
Без подсъзнание разумът би увиснал беззащитно.
Съвпадението е аксиомата на случайността.
В търсене на абсолютното относителностите се развиват.
Свободата на словото изисква освобождане от глупостта в него.
Приказките за щастието са по-лъжливи, когато се превърнат в легенди.
Някои пеперуди са толкова грациозни, сякаш летят чрез мъха на крилата си.
Двуличникът по-лесно си отваря очите на четири.
Сред психолилипути най-трудно се избира лидер.
Дори кулата в Пиза клони към размисъл.
Мнозина не могат да потънат в себе си поради плиткост на мозъка.
Не можеш да изпълзиш от безгръбначието си.
Няма истинска духовна промяна без смяна на представата за смъртта.
Сърцето може да обича всичко - на последно място мозъка.
Най-добре се смее последният - от останалите живи.
Който се ръководи само от чувствата, непрекъснато ги смесва.
Когато викаш често, пречиш на ехото да се върне.
Политиците осъществяват терор и с бомбастични обещания.
Времето след Средновековието е последното.
Повечето от богатите заразяват с духовната си мизерия.
Времето изяжда и последната троха живот.
Самолюбието е като хоризонта - не знае докъде му се простират възможностите.
Махалото на живота е люлка, от която всеки пада.
Разсеяността към злото е душегубство.
За да прощаваш непрекъснато, трябва да си безпаметен.
Най-искрена е усмивката на беззъбите.
Не е възможен абсолютен колективизъм - всеки се явява пред Бога сам.
След всяка крайност има почивка преди следващата.
Понякога мафията разпъва чадър над някого, за да го ползва като гръмоотвод.
Отвращението от живота също е отвратително.
Най-високите технологии се прилагат за масова смърт, а не за индивидуално здраве.
Порочността на щастието е, че бързо става измамно.
По стените на обществените сгради са закачени портретите на много откачени лидери.
Безсмислието на живота изпъква най-много при опростяването и усложняването на нещата.
Любовта е море, в което има и мъртво вълнение.
Блатото се възгордяло, че не живее на приливи и отливи.
В килията на подсъзнанието винаги е задушно.
Привикването към стресовете не ни предпазва от разнообразяване на страховете.
Ако приемем, че всичко е суета, то и умирането не е толкова сериозно нещо.
Понякога искаме от себе си това, което вече сме дали.
Духовната агония е повреда на мечтата за безсмъртие.
Възрастта не е порок, но води до натрупването на порочни навици.
Някои политици са толкова затлъстели, че не се разбира кога се надуват.
Глупостта е разредителят в кръвта на ежедневието.
На всяко възлово място има Гордиев възел.
Искра - единица мярка на огъня.
Нещастията се степенуват, за да ги сравняваме при нужда от утеха.
Националната сигурност е и въпрос на съмнение в народа.
Нужна е голяма нерешителност за живот, за да мислиш често за смъртта.
Остава да обвинят Колумб, че като италианец е довел сицилианската мафия в САЩ.
Няма по-сигурни окови от хранителната верига на природата.
Страхът по-лесно изяжда душата, когато тя е нагризана от съвестта.
Няма целокупно обобщение, защото животът е откъслечен.
Глупостта е вид електричество - задължителна е за контактите между хората.
Това, което ни окрилява, най-често се оказва въздух под налягане.
“Човекът е обществено животно” - склонно към лично оскотяване.
Дълбоката душа може да побере и много безразличие.
Който казва, че вече не чака нищо, лъже. Чака да мине времето.
В това, че всеки се мами, няма лъжа.
Мълчанието е част от игрословицата на духа.
Колкото повече се самозабравят управниците, толкова повече трябва да помним.
Ябълката на раздора е най-здравата сред гнилите.
Не може да бъдеш оптимист, след като и песимизмът е несигурен.
Най-лошото на зависимостите е, че са взаимно зависими.
Пред чувството за дълг останалите емоции изглеждат длъжници.
Разтегливото понятие минава и за представа.
Може и да има добро начало, но няма лоша безкрайност.
Пълзенето нагоре може да е тренировка за падението.
Спасителната лодка е най-клатена.
Емоционалният политик лъже от сърце.
Здрав е този, чиято патология е неоткрита.
Кулисите се сменят, но не и задкулисието.
Душевните теглила създават мечта за безтегловност.
Които са духовно напред, не са на мястото си в живота.
Баналните неща имат предимството да се потвърждават най-бързо.
Щастието е крехко, често и хилаво.
Загубиш ли вкус към живота, и горчивините по-слабо се усещат.
Голямата глупост не може да се доизмисли.
Майсторство е да запазиш душевно равновесие върху опънати нерви.
Властниците обичат да забравят, за да си освободят повече място за самозабравяне.
Манията за величие е част от безсмъртието на маниите.
Смисълът на живота е доизмислен - за баланс със смъртта.
Както и да ти протича животът, пак оставаш в течението.
Тежко е с лека ръка да махнеш на всичко.
Болшинството постигат крайната си цел със самото си раждане.
Във всяко дълбокомислие има и потъване на смисъла.
В духа на закона витаят призраците на компромисите.
Съпреживяването не удължава, а скъсява живота.
Машината на времето може да се окаже адска.
Масово се симулира живот - но не духовен.
Всеки се мъчи да не изстрада живота си.
Тръгнат ли нещата назад, задръжките са особено важни.
Историята се повтаря и чрез своите обрати.
С гузната си съвест облекчаваш безсъвестните.
Ако си вземаме думите назад, може да се пръснем от многословие.
Двусмислиците разширяват понятията.
Епидемиите трябва да унищожават и вируса на безверието.
За да си скаран със себе си, не е задължително да си виновен.
Човек обича да се излежава в правотата си.
Дори Вселената би катастрофирала, ако движението в нея беше праволинейно.
Залезът на духа осветява много скрити мисли.
От честолюбие страдат и безсъвестните.
Това, че си въздържател, не те прави трезвомислещ.
Когато не вярваш в късмета ти е все едно дали ти изневерява.
В много здравото тяло може въобще да няма дух.
Да превърнем думите в дела - чрез ефективни присъди.
За Сизиф е било смъртен риск да тъпче на едно място.
Тези, които не знаят какво искат, не могат да дадат нищо.
Ако не беше суетата, много трагедии щяха да са по-скромни.
Чувството за безсмислие поражда най-трудните разсъждения.
Цял живот се бие в гърдите, че са го потупали някога по рамото.
Скъперничество е и да си спестиш някои добродетели.
Всеки може да е собственик на общи приказки.
Пак дърпат конците тези, които са ги късали.
Най-големият препъникамък би бил паметникът на глупостта.
Светлото бъдеще е утопия, защото несъвършенствата на човека са вечни.
Само падналите за свобода са спасени от нейните практически падения.
Глупаците смятат ирационалното за неразумно.
В дъното на низостта няма твърда почва.
Хвърчащите мисли не могат да станат крилати.
Не е нужно много да ровим в човека, за да открием долни мисли.
Няма заявен индивидуализъм, който да не мечтае за колективно признание.
И трайното безразличие е вид пристрастеност.
Решителната крачка в политиката е вид ритник.
Вярващите в безсмъртието не се стремят към посмъртна слава.
Единството се поражда от множественото число.
Противно на очакваното животът е доста противен.
Самоизяждането е еднообразие в духовното хранене.
Безсънието отваря очите за много неща.
Тялото е амбалаж на душата, но ни излиза по-скъп от съдържанието.
При търсенето на доброто откриваш много злонамерени.
Това, че все по-рядко се канонизират светци, означава, че злото се увеличава.
Трагично е да се смееш на всичко.
Късно разбираш кога тресавището е дошло до гушата ти.
Истината има по-малко синоними от лъжата.
Сивото ежедневие нощем се сгъстява.
Материализмът е сбъркан идеал.
Гласът на съвестта прави самотата невъзможна.
Сериозният човек може да преглътне дори смеха си.
Никой не знае дали животът му е протекъл напълно напразно.
Анатомично погледнато, дори геният има и малък мозък.
Човекът е изобретател, но не може да поправи своето несъвършенство.
Към старостта се присъединяват и някои млади болести.
Колкото по-трезво гледаш на живота, толкова по-малко се опияняваш.
Скептицизмът не винаги е трагичен.
Кечът е безсмислица дори в борбата със себе си.
Смесените чувства са като облаците - нетрайни.
Без Бога всеки е самолекуващ се болен.
Когато всичко престане да те учудва, започнат да те наричат чудак.
Обикновено духовните мизерници живеят в материален лукс.
Във висшето общество има много утайка.
Кражбите рядко се правят през куп за грош.
Всеки лекар трябва да е сърцевед, не само кардиологът.
Всички гонят материалния си интерес, честните хора го заобикалят.
И фалшът подлежи на идеализиране.
Дребнавите хора не умеят да се радват на малкото.
Няма забравени от Бога, но има неспомнящи си за Него.
В лудницата на живота и психиатрите са пациенти.
Войните са масовизираният конфликт между Каин и Авел.
Количественото натрупване на хора води до злокачествени изменения.
И да разбереш безсмислието, пак си излъган.
Молбите на достойния човек са молитви.
Няма по-посредствено пространствено понятие от безграничната любов между хората.
Някои хора са като афоризмите - животът им е кратък, но се помнят дълго.
И в най-дългия живот може да няма резерв за безсмъртие.
Много идеали се прекършват, когато се превръщат в доктрина.
