Пенчо Пеев

Мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена,
ето - благовец мина небесен, ето - върбово клонче цъфти!
Като храм е високо небето и подухва зефирна вълна,
пролетта ме упойва с парфюми и целува сред сладки мечти…

За живот всяка пъпка се буди, златен бръмбар играе възбог
и градини се кичат сред чудо, побелели, сред пролетен ден;
всяка вечер магесната пролет разпилява живителен сок,
всяка вечер с миражи заспивам - утринта се събуждам със блен.

Моя сън ме люлее на люлки из разлистена, млада гора,
аз заспивам сред кули въздушни и бленувам без скръб и злина,
пролетта ме оплита сред мрежи на невинна сърдечна игра. -
Мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена!..