Георги Драмбозов

Изключително прецизен и взискателен към себе си, към всяко слово, излязло изпод перото му, един от най-талантливите съвременни поети на Дунавския край Людмил Симеонов ни дарява с новата си лирична книга „Този съдник - сърцето”.

В нея той е събрал петдесетина стихотворения, обособени в два цикъла „Кръговрат” и „Този съдник - сърцето”.

Познавам този поет още от осемдесетте години на миналия век, когато дойде в моя роден град Свищов като млад учител, а после близо четвърт век беше редактор и най-дългогодишен главен редактор на вестник „Дунавско дело”.

Още тогава, като човек и като пишещ брат, Людмил зае особено и почетно място в сърцето ми. Той не е от многословните или от прекалено плодовитите поети, журналисти или писатели, издал е шест книги и то с огромна взискателност към словото, вдигайки все по-високо летвата преди поредния си скок към Н. В. Голямата Литература.

Винаги съм се впечатлявал от отговорния му подход към стихосложението, към строежа, но и към музиката на своите поетични строфи, от пословичната му вярност към кратката форма, изпълнена с мъдро съдържание.

Ако трябва да направя преглед на всички висококаратови стихотворения в тази книга, не биха ми стигнали нито времето, нито мястото.

Бих изтъкнал само лирическите герои на първо място в тази книга, естествено - бащата на автора, мъдрецът, който го съветва: „Единствено в ръцете си нескръстени да вярваш, сине! / Светът - добър и лош, от нашите ръце е сътворен!”.

Веднага след това поставям „Мама бере цветя” и ви е ясно коя е тук героинята - Светата Дева, Майката на поета.

Особено ценни като лирически находки и съждения са стихотворенията, посветени на Апостола, на Хамлет, на Дон Кихот, на композитора Дико Илиев, на поета Никола Ракитин, на художника Иван Бонев и др.

Бих искал да подчертая, че програмното стихотворение „Този съдник - сърцето” с право дава заглавие и на втория цикъл, и на цялата книга.

Същевременно бих заострил твоето внимание, читателю, към такива стихотворения, от които да се насладиш и да оцениш поетичното майсторство на автора: „Памет”, „Жребий”, „Селските жени”, „Прошушва дъжд”, „Лястoвици”, „Пъртина”, „Априлско”…

И всички останали, разбира се! Завиждам на този, който ще прочете и ще чуе за пръв път с душата си стиховете на Людмил Симеонов.