Георги Майоров

Белетристите Стефан и Васил Рикови - баща и син, имат достатъчно предишни книги, но сега излизаат със съавторската „Той, тя и споменът…” (БК, С., 2019).

Синът от Златна Прага „обикаля” скъпите родни места Варна, Плавдив, Пазарджик и София и се потапя в спомени от отминали дни и в родна прегръдка с баща си се явяват пред нас със 17 разказа, сякаш да отбележат на колко години Васко е прописал и 5 годишни новели, откакто майката и съпругата се оттегли от този свят. Но тя и сега присъства в спомените им и разрежда тъгата им.

Синтезирани къси разкази за радости и неволи в армейските градчета с една строга човешка симбиоза между песен на щурци в тревата край летището и бойни песни в небето, където летец и дълг, дом, жена и собствен живот винаги са в изпитание.

Намират предела и на обикновените човешки неволи и страдания от бедност и презадоволеност. Навлизат в очакванията на дворовете и земята да се върнат истинските стопани на вечната кърмилница - за „обработка и вечен покой”, и алчността на арендаторите, които „хич не я жалят”, а я експлоатират хищно.

Всичко това поставя много въпроси пред обществото.

Кратки разкази с дълги мъдри послания, в които можем да се вслушаме и нещо да променим в посока на доброто.

Обединява ги творчеството. Стефан - като дългогодишен журналист и Васил - като раставратор в дворците на Златна Прага. И въздигат преди всичко моралните и естетически ценности. Доказват как с вяра, твърдост и съдружие се преодоляват всички трудности. В благородния дълг за добруване на цялото общество.

В тях намира отзвук и несигурната перспектива на младежта от прекомерната разпокъсаност във взаимоотношенията в семействата, която стига много далече - до пороците.

Непретенциозни по своите сюжети, но много важни за разкриване катарзиса в нелицеприятния съвременен бит.

Грохналото състояние на лодки, мрежи и къщи се пренася върху нерадостната съдба на отделни герои сред леност и равнодушие на обществената среда.

Тя предизвиква разтрогване на семейните двойки и нерадостната съдба се стоварва върху крехката психика на децата, които вече се оставят в ръцете на баба и дядо, а между тях пъпната връв е отдалечена според отдалечилия им се светоглед от рязко променилите се обществени отношения.

А и с новите им припознати родители студенината е закономерна. Така децата се люшкат в двете крайности. А такива семейства вече са хиляди и са срамен бич за държавата.

Повечето от сюжетите са изградени по координатата дом, семейство, личност, родина с явни или дълбоки подтекстови внушения. И съответната отговорност на всички звена за здрави устои на обществото.

Самият разказ „Той, тя и споменът”, който е и заглавие на книгата, обобщава темата колко важни са чистите общувания между индивидуалните характери в спомените и настоящето, които като контрапунктове градят устойчивото състояние на самосъзнанието при всички изпитания. И над всичко стои и го направлява голямата магьосница - Любов.

Съзерцателните къси психологически картини с дълбокия вътрешен диалог на героите компенсират привидно забавената динамика на сказа.

Превес има не толкова хронологията на случките и събитията, а вътрешният, душевният катарзис у героите, който е уловен правдиво и осмисля и пречиства духа им срещу разрушителните сили на злото, за да намерят правилния житейски път.

Прави се също сполучлив опит философията на природните описания като потаен съдружник да бъдат в хармония с действията на героите. Постига се равновесие между линейния разказ и днешната модерност, умело се вграждат разкази в разказа.

Така със своята искреност и непосредственост, те дават живот на живота. Разкази, които прегръщат майката Родина, за да споделят тревоги и отдаденост към нея, родени в нея и за нея, и благодарни, че и тя им е продаставила всичко за тяхното духовно въздигане.

Една умела реставрация на отминалите преживявания с оптимизъм за по-светло бъдеще.