Иван Есенски

Той не шуми около себе си, не затрупва със стихоплетива обзетото от денонощна възхита фейсбуково клакьорство, не търчи по медии и общински карнавали на мерената реч. Не е от „приглушените” автори, нито от ония, дето неудържимо преследват станиолената слава.

Иван Пенев е поет. Дълбок, чувствен и самоотвержен. Отлят от тайнствените сплави, от нежната и жилава материя на песента.

Нарекъл е книгата си с избрани творби „Сбогуване” и е изпълнил страниците й със звуците на здрача. Обяснимо е - същинската поезия по природа е минорна, дори когато в нея звънят цимбали и тътнат епични барабани.

Тя не влиза в единоборства със света - тя самата е свят на съкровения и състрадание. И признание в любов, и прощален мах с ръка…

Признанията в „Сбогуване” са песни за кавал - възпеви и съчетания от есенна светлина и мъжествено (бих казал и „непокорно”) смирение пред неизбежността.

Поезия на непреклонната човешка гордост, летописвана с тръпнещи капки живо мастило - чиста, доверчива, неподкупна.

Истинска рядкост в днешното пренаселено с безпоетие печатно пространство.

Не преувеличавам - достатъчно стойности удостоверяват лиричното присъствие на Иван Пенев, а това, че живее и твори във Враца е поредното доказателство, че за таланта е валидно единствено духовното местожителство.

Той принадлежи към ония словесници, които придават физиономичност и характер на една национална поезия и понеже наградата от хората често пъти закъснява, за тях са отредени небесните знаци.

И вълшебният ключ на Високото Слово, с който да ги отключат.

В такива случаи сбогуването се отлага.

——————————

Иван Пенев. Сбогуване. Избрана поезия. Издателство „БГ Принт”, 2019 г.