НЕПРЕДВИДИМОСТТА НА ТАЛАНТА

Георги Майоров

Еди Румян не пише от днес, но около четиридесетте издава първата си книга „Баница с локум” (Фама, С., 2019).

Макар и с локум, баницата не е нито сладка, нито локумджийска. Тя е сериозно окръглена в тавата на топящото се общество върху жарта на брадатата ни демокрация, която вместо да опърли мърлявата си негодност, накара народа да играе нестинарски танц върху неволята и с всичките си синджирени ланци като мечкадар води младото поколение към кичкултурата.

В тази обществена среда белетристът Еди Румян потапя перото си, за да ни стресне с нелицеприятните сюжети на своите разкази, плитки по своя изказ на пръв поглед, но трагични, а някъде и присмехулни, по своята дълбока философия.

В играта с маркери от днешния нетен живот той заглажда нишката на мисълта към леко шаржова, но пронизваща по своята същност критика на опусталялата до клошарска дреха снимачна площадка на хвърленото в произвола общество.

Примамките на лекия живот са толкова близо помежду си, че не се усеща как младите хора преминават от един капан към друг. Ако евентуално се подмине една примка, следващата непременно ще ги прищрака с прищевките и цинизма на хедонизма.

Разказите текат с прям език за по-бързо отпращане на информацията към трудно четящите хартиен носител - къси по фабула и пространни по възможност за интерпретация на текста без емоции срещу бруталността. Истории донякъде и с неочакван, но неизмъчен край на обиграния като манежен кон живот.

Въпреки че не е от „освободеното” поколение писатели, Еди Румян пише в бръз компютърен стил. Бръква в псическия статус на своите герои с черти за превъзходство и неосъзнато падение като съизмеримост с тварите на земята, еднакво силни в сдружаването и разтрогването на всяка близост с нехайство. Така ни лекува от най-тежкото ни заболяване - нихилизма, безразличието и отчаяните постъпки.

Езикът на героите е леко уличен, но по-малко циничен от действителността и е акордиран според типажа на сцените и на превъплътилите се в актьори на живота. Баницата се оказва едваа ли не за извънземни същества, нахлули свободно в нашата планета, но по своя генезис са генномодифицирани пак от нас - земните.

Външно извънземни, вътрешно земни с всичките скъпо платени пороци на обществото. Доказва ни го магът на всекидневния банален диалог Еди Румян с чувствени действия и трепетни докосвания на душата.

Диалогични разкази с разговорен език, както подчертах, което отгаваря на жергона в морала на съвремиеито. Разкази за любовта и неумението да се залюбваме на светло, за чистотата и непреднамереността на чувствата; за красотата на бавното узряване и внезапния срив на либидото; за хищните нокти на днешната любов и за нейното изнудване като професия; девственост като причастие за истинска любов и причастие за здрав живот; за хитрините на влюбването и маркетинг на либидото, при което „презадоволеността и щастието винаги са в различни посоки”. (”Между два хълма”, с. 161).

Поднесени по игрите на деня, престорени на влюбващи се, на влюбени и измамени илюзии.

На места гарнирани с нелицеприятна свалка на Адонисите и Клеопатрите. Така в течение на времето и неголямата красота се ракрасява и разтваря като нарцис истинската си красота, от която по-големи красавци на земята няма, но за която младостта е сляпа или е подвластна на далтонизма.

Писателят Еди Румян сред разнообразието от теми засяга и много важни за литературните процеси тези и антитези - писатели, стойностна литература и маркетинг, талант и посредственост, действителност и примамна привидност. (”Молив от лиственица”).

Авторът с умение превръща баналната действителност в четивни разкази, от които  блика любов и бруталност на все повече ширващата се като мътен порой култура на улицата - хедонизъм и необходимост от свята любов с тънък усет за нещата, които са зад грубата действителност.

Същевременно покрива брътвежите с реалността; с житейския реализъм и психологическия магнетизъм за оправдаване на цинизма. Така чрез несбъднали се докрай сюжети, се сбъдва даровит творец. Сбъдва се  непредвидимата граница в таланта на белетриста Еди Румян.

Желаем му светъл път в изпълнената с трагични катастрофи житейска магистрала на отприщените скорости!