Стефан П. Стефанов

Хуморът е дар свише. Или имаш артистично чувство за хумор по наследство, или нямаш - пак по наследство. Вероятно някои са някъде по средата. За облажаване са само първите. Те цял живот прекарват под благодатната пъстра сянка на смеха. Не че по цял ден се смеят. Не го правят. Но не пропускат да го направят при всеки повод - открито или скрито.

А такива те винаги си намират. И точно затова хората без чувство за хумор ги мразят. Струва им се, че те им се подиграват. В много случаи им завиждат, а по-широко скроените им се радват.

Защото хората с чувство за хумор като слънцето излъчват с таланта си своя светлина, която е потребна на околните. С нея те ги разведряват. А талантът винаги има, за съжаление, и завистници.

Всички сме виждали хора с физиономии без усмивка. Самите те най-вероятно се смятат за сериозни и никога не допускат хумор в своите думи. Когато са началници или работодатели, те много трудно позволяват назначаването на хора с чувство за хумор. У хората с чувство за хумор те с основание съзират бъдещи свои нежелани критици. Да пази господ от такива сухари!

Макар че мнозина от тях са полезни големи професионалисти, общуването с тях е мъчително, студено и отблъскващо. Особено когато са родители, учители или други публични личности. Великият Волтер съвсем не случайно заявява: „Постоянната сериозност е белег на посредственост.”

Обратното - всички сме виждали лъчезарни хора, чиято усмивка е очарователна, насърчителна и предразполагаща за разкриването на собствените ни възможности. Няма друго обяснение за това освен ведрата семейна среда.

Ако обаче човек е постоянно усмихнат, той незабавно става лек в очите на околните, с което ги и дразни. За учудване е, че все пак има такива постоянно ухилени като клоуни (шутове) хора. Никак не е случайно, че думата клоун (шут) няма женски род - очевидно мъжете, като по-мобилни от хилядолетия, в много повече случаи се срещат със смешното и по-често го експлоатират.

Вярно е и това, че владетелите са проявявали отлична деликатност, щом са разбирали, че не бива да назначават жени за клоуни, т.е. шутове, понеже това е унизително за дамите.

За сметка на това последните днес не си поплюват и като нарекат някого клоун (шут), направо го обезличават и отхвърлят. А някои мъже не се колебаят да се правят на клоуни (шутове) и в доста случаи успяват да завладеят дамските сърца, колкото и рискован да е такъв подход.

Усмивката може и да бъде просто любезност, продиктувана от добро възпитание или служебна необходимост, и не гарантира, че нейният носител е непременно с чувство за хумор. Даже може да е ласкател и подмазвач.

Има хора, които привидно са сдържани по природа, но понякога пускат някоя иронична забележка и стъписват събеседника си, който разбира, че хумористичното отклонение показва мислещ човек със своя позиция, която държи да се забележи и отчита. Никак не е случайно, че появата на първата усмивка на бебето е зачатък на мислене и педиатрите отлично знаят това, а родителите му се радват не без основание.

Всички познават подигравчиите, които най-често са некадърници и затова са злобари. Съвсем други са шегаджиите, при които доминира видимата и приемливата добронамереност. Това са широко скроени хора със забележителна емпатия към всички срещнати.

Но - внимателно с шегите. Има хора, които не разбират от шега и хумор. Други трудно преглъщат шегите с тяхната персона и дори да не покажат огорчението си, го спотаяват за цял живот. Особено опасна е шегата в началото на любовта, която е твърде чувствителна към каквато и да е критика, дори от ранга на шегата.

Очевидно хуморът се е появил в дълбока древност, развивал се е, стигнал е до нас и ни помага в нашето съществуване и с познанието, което предлага; и с развитието на гъвкава наблюдателност; и с критиката на човешките пороци. До нас е стигнал под формата на народни анекдоти.

Известни са анекдотите за народните хитреци, за лудите, за полицаите, за военните, за политиците, за началниците, за лекарите, за юристите, за учителите и хитрия ученик, за тъщите, за ловците и рибарите, за представители на необразованите малцинствени групи, за глупавия мъж, за глупавата жена, за глупавия поп, за глупавия богаташ.

Може да не е много справедливо, но съществуват в повечето случаи анекдоти за глупавите богаташи, докато за бедните рядко се случва такъв присмех. Това е така, защото през всички епохи и при всички народи богатите са били малцина, както е и в момента в цял свят. За да компенсират донякъде тази социална несправедливост, мнозинствата (народите) се присмиват на богатите.

В Библията няма хумор и като компенсация на това той се е появил в някои от апокрифните устни народни творби, където се е и доразвила народната смехова култура. В Библията се говори понякога за радост, за веселие, но комичното не е предмет на тълкуване или реализация.

Любопитен е фактът, че различните народи имат различно чувство за хумор. При някои то е изящно, при други е пикантно. Понякога смешното за едни народи се оказва не толкова смешно за други. Нещо повече - селският хумор се различава от градския.

Хуморът на необразованите се различава от хумора на образованите. Хуморът на бедните се различава от хумора на богатите - в повечето случаи хуморът на бедните е по-пиперлив и брутален.

Особено чаровен е детският хумор. Понякога, търсейки своите истини за света, децата правят неочаквани смешни забележки, изводи и обобщения.

Днес в интернет е пълно с остроумни разсмиващи сентенции, с остроумни разсмиващи анекдоти, с остроумни епиграми, стихове, фейлетони, скечове и комедии. Някои от тях са незабравими.

Независимо от това, истинският хумор е нещо дефицитно. И затова рядко. То няма нищо общо с панаирджийското викане в някои ежеседмични предавания по телевизиите и кресливи напъни на големи актьори, принудени да се занимават с халтура.

Разсмиват главно онези разказвачи на вицове и смехории, които остават почти сериозни, а не онези, които се смеят повече от публиката си, която започва да се дразни от гордостта им, че са предизвикали смях.

Интересно е, че в медицината има смехотерапия. В някои страни има дори клубове за тази цел - събират се и водещият започва да предизвиква смях по различни добре обмислени начини.

Това си е направо смехотерапевтична баня, която не може да не тонизира човека. Даже се продават мънички машинки, побиращи се в шепа, на които е записан постепенно засилващ се актьорски смях и колкото и да е предубеден или сериозен човек, в един момент се засмива и стига до превиване от смях.

Не е лошо човек да притежава такава играчка и понякога, когато му е тъжно, да я ползва за разведряване.

Оказва се, че смешните случки се разиграват и край нас, но малцина ги записват. И слава богу, че все пак някои правят това!

Защото хуморът е своеобразно криво огледало на заобикалящата ни обществена действителност и е вид художествен документ на всяка епоха.

А имаме ли ги в книга, може да посягаме в определени моменти към нея. За отмора. За разширяване на общата култура. Здравословно е.