Ангел Кроснев

В Тракия е нашето градче -
гоблен от салкъми и пшеници,
хлябът на хармана се пече,
гроздето е в дългите лозници.

Яворов надига своя ръст,
щом отгоре облаци се спуснат.
Има ли особен земетръс -
словото е неговият спусък.

В центъра на земното кълбо
ангелите правят чисто вино.
Още тлее истинска любов -
в погледа на Лора и на Мина.

Сигурно отколе е призван -
паднал, станал, с вятъра да тича.
Дух витае в малкия Чирпан,
малък е, но кой не го обича?!