Ружа Велчева

КРЪВТА ЗОВЕ

Не мога да дишам

Гневът напира
в кръвта
като отрова

В безизходица сме

Изнасилени самотни старици
ограбени пребити старци
пред контейнерите за смет
опашки като пред супермаркет
журналисти и поети
със запушени усти
деца без детство
пенсионери без изход
майки без деца
деца без майки
държава като алчен
и безсърдечен лихвар

Не мога да дишам
в нашата България

Остава само и въздуха
да плащаме

А в другата България
лоясали от плюскане души
лакеи и клакьори
мисирки
и псевдо ВИП персони
кирякстефчовци
и лъжепатриоти
мръсници
дето все във Бога се кълнат

Не ми достига въздух

Гневът напира във кръвта ми
и погледът ми дири
все по често Балкана
олтар и гроб
от векове
на непримиримите
и гневните
на жадните за справедливост
на свободните по дух
български синове и дъщери

Само той ни остана
единствена надежда и път
за оцеляване

Не мога да дишам
Време е

НАСАМЕ С БОТЕВ

Войводо,
моля те,
не тръгвай -
земята родна
ще е мащеха за теб!…

Знаеш,
обесиха Апостола
и страшното бесило,
черна въпросителна,
крещи „Народе ???”…

Затова земята българска
крие,
пази неговия гроб,
да не го навестяват
фарисеи и предатели.

Патриоти със лоясали стомаси
и съвест
морят Султана
с руйно вино в механите.

Треперят за животеца си
пресметливо -
смъртта оставят
за награда
на комитите,
за лудите глави.

Поете,
моля те,
не тръгвай!

Душата ти е
бременна със огнен стих
и песни.

Жив си ни нужен!
Моля те,
не тръгвай!

Страхливци и предатели
отдавна леят
куршум
за гордото ти чело,
за да легнеш като Апостола
в безимен гроб.

Не тръгвай!

ОТРАЖЕНИЯ

Мразя огледалата

Когато бях млада
нямах нужда от тях
оглеждах се в очите на любимия мъж

Сега след толкова години
пак нямам нужда от тях

Зная че лъжат
не им вярвам

Другата отсреща
в огледалото
с посивели коси
с очи гримирани от бръчките
с тяло изкривено от болките
не съм аз

В косите ми още пее южния вятър
в очите ми бушува морето
в тялото ми живее млада
жадна душа

Огледалата са убиец на надеждата
Смърт за душата
Отровата на дявола

Нямам нищо общо с онази в огледалото

Душата ми е вечно млада
напук на огледалата

СВОБОДАТА…

„Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство!”
Яне Сандански

Ако имаш една риза
и я подариш на този,
който повече от теб
се нуждае от нея -
ти си свободен

Ако обичаш някого
толкова силно и дълбоко
и си готов въпреки болката
да го оставиш да бъде щастлив
с друг -
ти си свободен

Ако родината
потънала в интриги лъжи
и безизходица
се нуждае от живота ти
за да поеме дъх
да се изправи
и ти го сложиш
на олтара й
без страх -
ти си свободен

И съвършен