Писма до Михаил Марински

*
Драги Марински,
…по оформление и съдържание вестникът ми харесва и затова и в бъдеще като родопчанин ще продължа да сътруднича /и то без хонорар/ разбира се, ще трябва за някои теми да бъда насочен, но то ще стане като дойдеш в София.
Дерзай! Ще привлечем и нови сътрудници.

2. VІ.1967 г.
Борис Димовски

——————————

*
Уважаеми другарю Марински,
С чувство на възторг посрещам всеки брой на „Малка Арда” и винаги, когато разгръщам страниците му, изпитвам някакво странно чувство на радост и хиляди спомени нахлуват в съзнанието ми.
Издаването на „Малка Арда” е не само навременно и полезно, но и необходимо. Този вестник отразява цялостно културно-просветния и обществен кипеж на този буден край с героично минало и дава възможност на четеца да надникне в развитието на този толкова значим сектор, какъвто се явява родопският край.
Поздравявам Ви също и за прекрасното оформление на вестника, за ценните и интересни материали, които се публикуват в него.
Всякога с удоволствие бих сътрудничел в „Малка Арда”, когато това е необходимо!
София

30 юни 1967 г.
С уважение:
З.х. проф. Васил Стоилов

——————————

*
„Другарю Марински,
Получавам Вашия вестник „Малка Арда” и винаги с много любов, дори с настървение чета разновидните статии, от които научавам много интересни сведения за културата и за голямото, за чистото родолюбие на трудолюбивите наши българи - родопчани.
Вашият вестник има аромата на Родопа, той ми шепне хубави родолюбиви слова, затова аз го очаквам с нетърпение, за да почувствам планинския му български полъх.
В очакване на новия брой на „Малка Арда” стискам Ви сърдечно ръката.

София, юли 1967 г.
Цанко Лавренов
/народен художник/