Михаил Атанасов Марински е роден на 17 юни 1928 г. в с. Славейно, Смолянско. Ятак на партизанската дружина „Кольо Шишманов”. Гимназиалното си образование получава в с. Райково през 1947 г., а висше - специалност агрономство - в Селскостопанската академия в София и в Пловдив през 1955 г. Същата година е назначен за участъков зоотехник в с. Момчиловци, а от 1959 г. - постъпва в ТКЗС - с. Славейно, първо като зоотехник, след това като специалист агроном и главен зоотехник. Работи като агроном и зоотехник в Славейно от 1959 г. до пенсионирането си през 1983 г. В РМС е приет за член през 1943 г. в Райковската гимназия, а в БКП е член от 1959 г., приет в Славейно. В Агрономическия факултет на СУ „Климент Охридски” организира и редактира факултетния стенвестник „Стършел” (1947). През ученическите и студентските години, в Славейно редактира многотиражката-стенвестник „Селски лаф” (1947-1948), много от материалите се препечатват във в. „Родопска правда”, София. Следва период на стентабла със статии, фотоси, обществена информация - това е времето на 1955 - 1958, годините, когато Марински е агроном в с. Момчиловци, Смолянско. И отново материали от стенвестниците са препечатвани във в. „Родопска правда”. Организираният от агронома Марински творчески състав „Ален мак” е музикален, но и театрален. М. Марински пише сатирични сценарии, които показват на родопчаните тънко чувство на хумор, но и будната съвест на човек, който вижда и не премълчава кривините в обществения живот. През 1967 г. прави опит за вестник, наречен „Животновъд”. В Славейно през 1967 г. издава и редактира в. „Малка Арда” (4 броя - от 1 януари 1967 г. до 8 юли 1967 г.). Подкрепят го десетки писатели, художници, изследователи, обикновени хора, които са искрени родолюбци. За кратко време многотиражката добива популярност освен в Смолян и селата Славейно, Момчиловци, Петково, Манастир, Тюрен и другите по поречието на р. Малка Арда, както и в София, Пловдив, Кърджали, Стара Загора. Вестникът създава и подтик към други замисли. В с. Славейно е създаден Инициативен комитет с представители от всички организации в района. Целта е да се осигури финансово редовното отпечатване на вестника, а също и да се организира командировката на таланти в Родопите, за да отразят те богатството на този край. Изпратени са покани до творческите съюзи в София, направен е проект за национален творчески конкурс с името „Малка Арда”. Начинанията са подкрепени и от земляческите дружества на родопчани, живеещи в Пловдив, Кърджали и други по-големи градове. Съдържанието на вестника - критичен към грешки и недостатъци на партийното и държавно управление в онова време, не харесва на партийните органи. След четвъртия брой на вестник „Малка Арда” издаването му е забранено от Окръжния комитет на БКП в гр. Смолян - като вредителство срещу социализма. Забранено е идването на творческите групи в Средните Родопи, както и съществуването на Инициативния комитет в с. Славейно. Авторът е обвинен в антипартийна дейност - един от доводите е в. „Малка Арда” - и на заседание на ОК на БКП с протокол от 6.02.1968 г. той е изключен от БКП за: незачитане на общинския партиен комитет; за издаването на в. „Малка Арда” без разрешение на ОК и ЦК на БКП; за опит да организира среща в с. Славейно и с. Момчиловци на видни писатели, журналисти, художници, музиканти, архитекти и други културни дейци в рамките на два дни, в които те да бъдат запознати с този Родопски край - за целта е бил изпратил покани до всички творчески съюзи в столицата. /Повод за срещата е и откриването по това време на художествена галерия в с.Момчиловци./ Решението на ОК на БКП - Смолян, е „снето” на събрание на първичната партийна организация на селото. От 74 члена на организацията, присъстват 74. От тях против решението Марински да бъде изключен гласуват 73. Един е „за”… Този със „за-то” обаче печели: срещата не се осъществява, а изключването на Марински от партията, малко по-късно, е потвърдено и от бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП на заседанието й от 16.12.1969 г. От 1983 г. е пенсионер. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. Сътрудничи предимно на смолянския вестник „Родопски устрем”. Автор на книгата „Сините минзухари” (2008). Първата й част съдържа есеистични размисли. Втората („По пътеката с Радой”) е с моменти от приятелството му със сатирика Радой Ралин, а третата („Стъпки по римския мост”) е връщане чрез писма и документи към събитията от 1967 г., свързани с издаването и забраната на в. „Малка Арда”, както и изключването му от партията. През 2018 г. Михаил Марински прави дарение на Държавен архив, регистрирано като „РОДОВ ФОНД МАРИНСКИ”. Фондът съдържа автобиографични бележки, спомени, писма и документи за антифашистката дейност в този район за периода от 1930 до 1944 г, а също така и за клеветническото отношение към неговото семейство от страна на ръководните партийни органи след този период. Живее със съпругата си в с. Славейно.

Публикации:

Кореспонденция:

ПИСМА ДО МИХАИЛ МАРИНСКИ/ брой 129 юни 2020

За Михаил Марински:

ПИСАТЕЛЯТ ОТ СЛАВЕЙНО/ автор: Любен Панов/ брой 129 юни 2020