Наталия Недялкова

НЕДИАЛЕКТИЧЕСКИ ИДЕАЛИЗЪМ

В разрез с логиката на света
и всякакви авторитети
от памтивека истината е една:
съзнанието определя битието.

МЕТАФИЗИКА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

«Ground, Light, Heat and Rain»
Фил Джаксън

Толкова много статисти бездушни
фалшиви герои и хора на ужким.
Толкова много ярост и гняв:
театърът блудкав е, хлябът - корав.

Кухи слова, фрази заучени,
пълно беззвездие, тотално беззвучие.
Сенки, присвоили право на глас
във водевила на земната власт.

Намусени облаци, улици свъсени.
Забързани люде, силуети улисани,
не виждащи колко красив е света:
дъжд, светлина, топлина и земя.

ТРИЛЕМА

Едни бягат от себе си.
Други се завръщат.
Трети - до живот закотвени
на измислен от тях кръстопът
чакат свише знак
за вярната посока.

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

Някои чакат Михаля.
Други пък гонят Годо.
Електрически овце отброява
персонален андроид
в преддверието на съня.

***
Настоящето е гара разпределителна:
едни поемат към минало свършено,
други към бъдеще неопределено.

НЕОБУКОЛИЧЕСКА ПЕСЕН

В този фантасмагоричен сън - живота
колко овце да преброим,
с колко вълчи глутници
да се разминем,
преди отново
да се пробудим?

***
Две морета - една вода,
два бряга - една река,
мида и бисер, пясък и скала,
буква и книга, тяло и душа.

Вчера и утре пресичат се в днес.
Звук и ритъм в бемол и диез,
бодил и роза, форма и цвят,
атом и космос, човек и свят,

ден и нощ - светлина и тъма,
дъжд и слънце - небе и земя,
пустиня и оазис, бедуин и керван,
творба и автор, капка и океан…

ЛАТЕРНА, ИЛИ ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗЪРНОТО

Преди да почна, ще ви кажа,
че утрото ще дойде - гарантирам.
И всичко ще е както беше:
паважът от мъглата ще е влажен.

Да, вчера беше тиха есен.
В десант се втурнаха листата,
и песен вятърът редеше -
последен къс от тишината.

Бе зима. Студ скова земята.
Дърветата чернееха умрели.
Но кучетата не заспаха
и виеха обезумели.

А после, там на хоризонта
небето срещна се с морето.

В една такава тиха утрин,
когато слънцето изгрява.
бе пролет и врабците
се люпеха в гнезда от плява.

МАСКЕН БАЛ

В бутафорията
целият свят
е привиден.
Най-неправдоподобната маска
е истинското лице.

ОБУЩАРЯТ

Цял ден обущарят в своята работилничка
от сутрин до здрач лепи, шие, сменя капаци и ципове.
Няма време
да се разходи.
А и защо ли да тръгва на път?
Щом Пътят идва при него
чрез сто изтъркани токчета и протрити подметки.

МЕТАМОРФОЗИ

Не всяка статуя оживява като Галатея,
но шедьовър може да стане и къс бетон:
ако прекрасната идея
срещне своя Пигмалион.

КИБЕР ОДИСЕЙ

Събудил се като сън в главата
на авангарден програмист,
синът на Лаерт и бащата на Телемах,
опитва се да разчете морската карта,
нарисувана чрез бинарен код.

Лавира умело между нулата и единицата
като между Сцила и Харбида,
за да намери пътя
към своето време,
към своята Итака.

ШЕСТИЯТ ПОСТУЛАТ

I
И все някъде я има пресечната точка
на двата успоредни пътя.
Зад завоя на вечността.
В постевклидовия свят не е нужно да си теорема,
нито пък лема.
Бъди аксиома,
която не се нуждае
от никакви доказателства.

II
Всеки път е Via Sacra,
щом води
към себе си.

III
Капка по капка - вир.
Камък след камък - зид.
Стъпка след стъпка - път.

***
От тухли
се редят стените
и на селска къща,
и на приказен замък.
Тайната на Мирозданието
е в здравата спойка.