Благовеста Касабова

Сборникът с разкази на Крася Титянова - „От кладенеца на времето”, съдържа истории, които разкриват вълшебен и трагичен свят от легенди и митове, за трудния живот на българите по време на турското робство.

И света на съвременния човек, който обича и страда, радва се и тъгува, стреми се към доброто и красивото, влюбва се и се разделя с болка.

Легендарните и митологични разкази звучат приказно, героите им оживяват от изблиците на авторското въображение, от съкровената й обич към род и родина.

Сюжетното развитие на всяка творба, следва лаконичния ход на събитията, пресъздадени емоционално съпричастно, сладкодумно и интересно.

Всяка история, всеки образ, всеки детайл, са живи, релефно изобразени въздействащи емоционално, особено тези с легендарна тематика.

Примерно „Монахинята”, „Звездица Ханъм”, „Янината скала”, „Езерото на сълзите”, „Без Бог”, „Благословените”, „Сълзите на Гертруда” и др. участниците в събитията - трагични в същността си, са чисти хора, родолюбци, пазители на вярата. Пресъздадени са артистично, с обич и признателност.

Подобен е и рисунъкът на действащите лица във втората група разкази - за нашето време, за течащия живот, с всичките си проблеми, тревоги и радости, любов и разочарования.

Подтекстово авторката ги съпоставя с героите си от първата група - легендарните творби. И в съвременните Крася Титянова дава израз предимно на емоционалните моменти, интимните преживявания, които често са със съдбовни последствия за живота им.

Събитията, случките, действията, които авторката пресъздава умело, са предизвикани най-вече от сбъдната или несбъдната любов, болезнена раздяла, неосъществени желания, стремежи, очаквания, майчина болка, тъга и печал.

Авторката обича героите си, страда и се радва с тях, съзряла е в душевността им както красивото и доброто, така и грозното и неморалното, всеотдайността в любовта и загърбването на чувствата в името на власт и кариера, или просто слабост пред изкушенията, които живота ни поднася.

В тази насока са изградени разказите „Маската на любовта”, - пада маската на любовта, вричанията във вечна вярност когато влюбения във Валя Росен изкушен от перспективата за висок професионален успех я напуска без угризения. Подобна любовна драма се развива и в „Приятелството на хиената” и др.

Иска ми се непременно да откроя разказа „Любовта на гълъбите”. Той е тъжна и покъртителна изповед на майка изгубила дъщеря си при съмнителни обстоятелства, в разцвета на живота и таланта си. Разказът е построен върху автобиографична основа и излъчва дълбоко емоционално послание и въздействие.

В творбите, и от двете тематични групи, Крася Титянова разкрива, с топлина и меки пастелни тонове вътрешното богатство, вътрешната хубост, човечност и достойнство на героите си, като насочва погледа си към мъчителните им преживявания и тежнения, не само в миналото, но и в днешно време, което също е обременено с тежнения, проблеми, очаквания, надежди и вяра на населяващите го люде.

Непременно искам да отбележа умението на Крася Титянова да разказва живописно, пестеливо, с витална енергия.

И мисля, че именно живописния разказвачески талант прави от житейските истории художествени произведения, които звучат вълнуващо.

Явно поетът си е казал думата, но и познавача на човешките души, красотата на българското слово и не на последно място - родолюбеца и душеприказчика.

Самобитният рисунък, колорита и динамиката на израза недвусмислено подсказват, че авторката е лирик в прозата.

Пъстра е и галерията й от образи - предимно обикновени, но духовни хора, чисти, трудолюбиви, хора с достойнство и характер, не чакат Месията, а сами се борят в живота си, търсят и откриват любовта или я губят и страдат.

Безспорно „От кладенеца на времето” е вълнуваща, изпълнена с чиста емоционална енергия, с обич към човека и земята родна, книга, която разкрива не само разказваческата дарба на авторката си, но и същността й на човек и творец, на гражданин и българин.