ПОЕТ С РЯДЪК ХУДОЖЕСТВЕН ДАР

Иван Д. Христов

Четох и препрочитах антологичната стихосбирка „Необясним захлас” /2018/ на поета Йордан Атанасов и преоткривах един примамлив и вълнуващ поетичен свят, изповедна житейска равносметка, мъдър философски поглед към света и хората, и нужната смелост да останеш верен на себе си.

Нелек е житейският и творчески път на този оригинален творец. Роден в Германия, далече от родното Драганово, в разгара на Втората световна война. Преминал през житейски изпитания той намира своето спасително място в литературата.

Автор е на петнадесетина стихосбирки, на романа „Хамовото семе”, съставител на поетични антологии и главен редактор на „Литературен вестник” - Стара Загора.

Установил се в „града на поетите и липите” Йордан Атанасов остава верен на скъпото Драганово, където са родовите му корени, съкровените му спомени и незабравими преживявания край бреговете на Янтра.

Книгата съдържа 70 стихотворения и пет поеми, събрани в осем поетични цикъла. Още встъпителното автобиографично стихотворение „Живот”, разкрива философския поглед на поета към света.

„Необясним захлас” е концептуално изградена, единна по форма и съдържание стихосбирка. Общите идеи и теми преливат и се допълват от цикъл в цикъл и дооформят облика на един специфичен, по-друг, но запомнящ се творец.

Това е една духовно разтърсваща поезия, но същевременно дълбоко вълнуваща и близка до сърцето на обикновения човек. В поезията на Йордан Атанасов са скрити много истини за времето, в което живеем.

Лирическият му герой се идентифицира като изразител на болките, тежненията и въжделенията на хората от народа и е съпричастен към тяхната съдба: „Аз трябва да оставя нещо живо, / преди да стана камък и вода”. /„Животът - въртележка дива”/.

Това се вижда от отношението му към такива екзистенциални въпроси за смисъла на живота и смъртта, рода и родината, любовта и свободата. Емоционалното състояние, преживяванията, превръщат поетичните творби в лек за нравствено и духовно оцеляване на мислещия и раним поет, който „от зрънце обич мога да заплача…” /” Сеяч” /.

Темата за свободата е изразена най-силно в стихотворенията: „Необясним захлас”, „Дон Кихот от Верея”, както и в алегоричното „Избор”, в което поетичната картина със заешкия кафез съдържа и човешката драма: „Той пристъпи до оградата позната, / главата си подаде. / И само помириса свободата.” Така е и с човека предпочита да остане в кафеза, но да е на по-сигурно място.

От детайлите към делничното поетът върви към голямото, с философско прозрение и мъдрост към вечните човешки проблеми и стремеж към морална красота в отношенията между хората. Етичният и естетически критерий на поета е: „Красотата ли?! - / Тя отлага да спаси света…” / Поет”/.

Йордан Атанасов е непримирим към социалните и обществени недъзи. Социално - гражданските мотиви се открояват силно в стихотворенията: „Сметище”, „Смъртта на София”, „Белите вълци”, „Машина за чистота” и особено „Ноев ковчег”: „Отпиваме вино и завист на групи . / По-рядко се смеем, по-често се кръстим…”

Поетическото съдържание и емоционален заряд, правят стиховете му завладяващи и обсебващи. Поетът е безкомпромисен към социалните злини, с ясна гражданска позиция, с критично, но и състрадателно перо.

Книгата е една лирическа житейска изповед. Поезията в нея е образна, емоционална и мъдра. На места с тънко чувство на ирония и самоирония - „Необходим захлас”, „Данте и Данчо”, „Питагор”.

Творецът живее с духът на родното Драганово, на река Янтра, с които го свързват съкровени спомени и преживявания. Изпитва тъга по отминалите традиции и обичаи, отишли си във времето, но оставили дълбоки следи в душата му.

Стихотворението „Илинден” завършва с риторичен въпрос, сякаш отправен към всички нас: „Но къде е моят град, / къде е моето село? / И кой съм аз?!”

Лирикът търси утеха и избавление в любовта и първите трепети и вълнения. Интимните стихотворения: „Нощно къпане”, „Винено цвете”, „Момиче”, „Легенда” и други, по силата на художественото въздействие напомнят за някои стихове на Лорка: „Много вода изтече по моята Янтра - / от първата обич до сетния грях. / Помня момичето, континенталното лято”. /„Нощно къпане”/. Както и еротичното „Винено цвете”: „Момичето тихо изпищя. / Изплашени птици литнаха./ Винено цвете изплува в реката.”

Вълнуващи са стиховете му посветени на истинските създатели на художествени ценности, на наши и световни знаменитости: Гео Милев, Асен Разцветников, Димчо Дебелянов, Достоевски, Микеланджело, Ван Гог, Артур Рембо, Лотрек и други.

Особено силно е синовното преклонение към Левски, изразено по човешки, искрено и топло: „Над думите и времето прескочи Левски. / Не се побра в бесило, нито / в песни…”

В лириката на Йордан Атанасов срещаме оригинално предметно - сетивно мислене, морални послания и духовна освободеност в стиха. Поет с богата житейска биография и душевни терзания. Лирическият му герой прави една емоционална равносметка на спомени, преживявания, радости и несгоди.

Родовата сага на твореца по разпръснатите като „Хамово семе” по света негови родственици и близки е изразена в стихотворенията „Скитница”, „Семето на градинаря”, „Пазител на вечност”, „Душата се завръща”, „Сянка” и други.

Болката и привързаността към рода е искрена, но недостижима: „Как искам всичките до мен да събера: / братята далечни пръснали се по света, / баща ми щурав, майка ми светицата Христана.” /поемата „Семето на градинаря” /.

С богатото си поетично съдържание, художествено майсторство, тънък психологизъм и хуманни послания се открояват и поемите му: „Балканска линия”, „Болничен пръстен” и „Душата се завръща”. Наративът на последната е едно лирическо пътешествие - завръщане към рода и корените, към родината и оттам към себе си.

В Поезията на Йордан Атанасов е скрита недостижимостта на естетическия идеал за красивото и доброто в живота, което поета ще продължи да търси „додето рия със перо в своята бразда”.

Високи са нравствените и духовни измерения на лирика, на неговата реалистична и силно въздействаща поезия.

Стихосбирката „Необясним захлас” утвърждава Йордан Атанасов като поет с рядък художествен дар, със здрави нравствени и етични критерии на творец с гражданска съвест, чувство за достойнство и справедливост.