В ПОЛЕТО
БУРЯ
Видиш ли? - змейове бият се горе,
мечове бляскат, прорязват простори,
свети Боже!
Чуваш ли! - цепи се с трясък небето,
кърви се плискат, заливат полето,
свети Крепки!
В мъка душата примира и стене -
хлябът насъщен наш ти запази ни,
Боже Вишни!
ПРАСКОВА
Прасковата, цялата във бяло,
е невяста млада за венчило.
Халосник дошел от невидяло,
странник вятър я задиря мило.
Хор невидим от пчели й пее,
слънце златни вие ней корони.
Трепне тя, свенливо руменее
и сълзи цветчета рони, рони…
ВЕЧЕР
Майска вечер диша над полето,
упои ме нейният копнеж.
Гали ме любовно по лицето
вятърът благоуханен, свеж.
Буйната пребродих аз пшеница,
морен седнах на високий слог,
дето като дълга черна птица
се е притаил храстак от глог.
И с очи обгърнал небесата,
моят дух потъна във нощта -
в дивната, неуловима, свята
звездна музика на вечността.
НЕДЕЛЯ
О, звън на камбаните рано в неделя!
От ангели сякаш тържествен пей хор,
и някой с ръка невидима, смела
завесата къса над сънен простор.
Разкрива се храмът от цветни градини:
икони бдят - от слънчогледи цял ред,
кандила пламтят - от червени гергини,
и свещи - от кремове бели отвред.
И всичко с набожност смирена трепери:
мушичка и птичка, трева и листец.
Камбаните бият. На царските двери
показва се в мантия слънцето-жрец!
——————————
сп. „Златорог”, кн. 6., 1929
