ПОЕЗИЯТА
ПОЕЗИЯТА
Тя е това което идва без да пита
Без да се облича
Без да се съблича
Която говори
Без да вика
Без да се отчайва
Не се киска
Не се хвали
Не стърже по нервите
А плавно
Минава по линиите на живота
Описва ги на минаване
и продължава напред
Продължава към изгрева
После стига до залеза
Залезът нещо й говори
Чува го
Много неща пропуска
Но това не
Има си свои важни неща
Невидими за другите
***
Когато мине много време
артефактът заблестява
отвътре
сякаш в него има лампа
която осветява
душата на човека
който е преминал
в отвъдното отдавна
Това изпитах преди време
в музей
разглеждайки антики
и сякаш светеха отвътре скулптурите
и камъкът блестеше с вечна светлина
спасила своя автор
отбелязана бе само
епохата
и може би е пишело
и “неизвестен автор”
МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ИЗКУСТВОТО
То, първо, трябва да е искрено
И, първо, трябва да е истинско
И да е само твое, не преписано
И не измислено на силните да служи
И, първо, да не се подмазва
на слабите и на неуките
защото ролята му е да води някъде далече
в пределите на неоткритото
И, първо, трябва да е силно
А второ, трето и четвърто
от първото да произлизат
***
понякога снегът разказва приказки
понякога ни пее песни
понякога мълчи
но винаги красиво е навън
когато сняг вали вали вали
