ПАСИОНАРИЯ НА ГРЪЦКАТА ПОЕЗИЯ
предговор към книгата на Рита Буми-Папа „Непреклонна амазонка”, изд. НК, 1972
С поезията на Рита Буми-Папа се запознах чрез книгата „Хиляда убити момичета”. Бях потресен. Потресе ме драматургията на тази стихосбирка, нейният дълбок и неподправен трагизъм, нейният могъщ хуманистичен патос.
Рядко ми се е случвало да бъда така завладян от една поетична книга. Защото това не е обикновена сбирка - това е произведение, каквото поетът може да създаде само веднъж в живота си, и то е неговата легитимация пред времето, пред историята и литературата.
Стиховете са писани дълго, всяко заглавие носи името на една погубена гръцка жена, зад всяко име стои една човешка драма. За тази книга Рита Буми-Папа така се е готвила, както романистът, както драматургът, както летописецът.
Странно се смесват достоверността на епичното писмо и яростта на поезията. В жанрово отношение книгата е неповторима. Тя се състои от драматични монолози, всеки от които има своя оригинална композиция, своя скръбна биография, свой точно споделен адрес.
Пред очите ни се възправя галерия от женски образи - жени, девойки, деца, боркини и мъченици, жени в полет и жени на кръстопът, жени, лишени от щастие, и жени, търсещи щастието. Това е един великолепен реквием за жертвите на гражданската война.
Цялата поетична мощ, целият житейски и емоционален опит на поетесата изпълват елегиите и ги извисяват до равнището на най-големите постижения на гръцката поезия.
Читателят ще забележи тяхната простота, тяхната съвършена и неподражаема простота. Остро усещане за съвременност и антична строгост на формата се събират в едни бели стихове, които тежат с огромна сила, които разтърсват и терзаят, които увличат и възвишават.
По-късно се запознах и с други книги на Рита Буми-Папа. Запознах се с нейната широка обществена дейност. Имах щастието и лично да се се срещна и беседвам с нея.
Във всичките си проявления това беше една и съща личност - ярка, непреклонна и удивително енергична. Цялата й поезия е мощна в своите емоционални изблици, богата и майсторска в направата си, последователна и убедителна в съкровеното си идейно единство.
Ето как я охарактеризира видният гръцки литературен критик Маркос Авгерис:
„Патосът е същността на Рита Буми-Папа. Даже когато говори за обикновените неща, сякаш следим малките взривове на този нестихващ патос. Тя е една ненаситна душа, тя винаги жадува и търси нещо, обладава я една воля, копнежите й са непокорни, един вятър я влачи цялата, същият този пламенен вятър, който вее от нейните стихове. Това е духът на барикадите, който иска да събори света и да го построи отново според законите на една нова етика и според благородството на собственото й сърце.”
Бих я нарекъл „Пасионария на гръцката поезия”.
Рита Буми-Папа е родена на остров Сирос през 1905 г. Нейното детство е тъжно и безрадостно. Рано започва литературните си прояви. Едва 13-годишна тя публикува първите си стихове в списания „Диапласи тои Педон” („Оформяне на децата”).
Следват години на интензивна работа, но първата й книга излиза през 1930 г. Това са седемдесет сонета под надслов „Песните на любовта”. Сред литературните кръгове кръщават младата поетеса „нова Сафо”.
Твърде скоро обаче тя разочарова ония поклонници, които очакват от нея изящни еротични строфи. В творчеството й с нарастваща сила нахлуват социални мотиви. Поетесата скъсва със своята изолация и започва да се приобщава към грижите и болките на хората. Такъв е основният тон на нейната втора книга „Пулсовете на моето мълчание”. Книгата е отличена с първа похвала от Атинската академия.
В годините на войната идейната ориентация на поетесата придобива ясен антифашистки характер. Тя създава прекрасната поема „Атина”, посветена на борбата против английските нашественици през декември 1944 г. За поемата си „Атина’ поетесата е удостоена с наградата на националната съпротива.
По него време Рита Буми-Папа издава стихосбирката „Нова трева”, а с книгата „Върни се в Ортигия”, написана на италиански език, спечелва лаврово клонче на международния поетичен конкурс в Сиракуза. Тя заема трето място сред шестотин поети от цял свят.
След дълго мълчание поетесата издава стихосбирката „Нелегалният светилник” - стихове за драмата на гръцкия народ по време на окупацията.
Следват книгите „Розата на Ипаланди” (1960), „Блестяща есен” (1961) и „Цъфтеж в пустинята” (1962). Това е късният, царствено зрял период в творчеството на Рита Буми-Папа.
„Хиляда убити момичета” - книга, писана дълго време - беше отпечатана през 1963 г.
В последните години е издала стихосбирките: „Не съществува друга слава” (1964), „Непреклонна амазонка” (1964), „Скиума” (1965), „Радостна светлина” (1966).
Към тая дейност на Рита Буми-Папа трябва да се прибавят и редица майсторски прояви на преводаческо изкуство.
Рита Буми-Папа неколкократно посещава нашата страна и е виден радетел на движението за балканско разбирателство. Тя написа и няколко стихотворения за България, едно от които представяме в книгата. Това е искрена изповед за впечатленията на поетесата от съприкосновението й с нашия народ, с нашата култура и история.
А що се отнася до младостта, това очевидно е традиционна черта на големите таланти. Последните стихове на поетесата са смели и жизнелюбиви и няма съмнение, че нейното перо ще продължи още много години да радва многобройните й читатели в Гърция и чужбина.
