ОРИСИЯ
Вярно е, че когато се пръкна на белия свят, баща му го кръсти Сливчо, но заради едрия си ръст всички люде в Чукуркьой (1) му викаха Сливо. Животът на сега беловласия старец захвана от хубаво по-хубаво.
Загалиха се на времето с една мома на име Росана, добиха си пет дечица, които насетне си родиха свои рожбици, и макар не всичко в колибата им да вървеше по мед и масло, дълги години живяха мирно и честито.
Да, ама зли очи ли ги урочасаха, бащини ли грехове плащаха - дядо Сливо до последно не разбра - ама животът им тъй се обърка на стари години, че стана една… Не е за разправяне…
Всичко вървеше добре, додето не се яви морът. Като всички люде от селото и те се криха, колкото се криха, но когато чумата утихна и се преброиха… Леле мале! Другите колиби се простиха с по двама-трима, а те - с двайсет и трима…
Кожите си отърваха едвам двамина - дядо Сливо и изтърсачето Росанка, тъкмо попрехвърлила годинка…
Насетне старецът тъй й трепереше, че денем и нощем мира нямаше. Той си знае как изгледа внучката си!
Росанка расна-порасна, стана хубавица за чудо и приказ. Както си е редно, когато подкара осемнайсет, се загалиха с Гордьо. Щом разбра кой е галеникът й, дядо Сливо си отдъхна, щото двайсет и петгодишният овчар бе хем напет, хем и работлив, а отгоре на туй и хлябът му беше в ръцете - имаше стока за завиждане.
И наново всичко потръгна от хубаво по-хубаво. Да, ама…
Един ден Гордьо, както си пасеше овцете край реката, дето слизаше от Еркюприя (2) се вгледа втренчено в един вир и очите му за малко да изхвръкнат от почуда. Разтърка ги невярващо.
Че беше Самодивската неделя (3) - беше, ама да видиш русалка посред бял ден и то край Чукуркьой, е малко множко… Когато я понаближи, разбра, че това е Росанка - по-гиздава и от водна самодива…
Переше някаква дреха насред реката.
Да, ама нищо друго не съблазнява повече един ерген от гола девица, потопена до края на нозете си в бистра речица, която минава на пръсти помежду им и гали ли - гали косъмчетата й по корема…
Затуй и Гордьо онемя… Че как няма да онемее горкият, когато дотогава бе виждал единствено кожата на лицето й!
И додето стоеше омагьосан от красотата й, от лешките (4) рипнаха двамина турци - незнайно как се озовали в тая пустош - и с алчни очи се завтекоха към галеницата му.
- Ах, ваш’та мама! - изпсува с всичка сила овчарят, сетне извади някакъв нож и се юрна подир злосторниците.
Намушка единия развратник и се обърна към другия, но калъчката на онзи го изпревари… Додето падаше, скитаса за последно Росанка - приклекнала до рамене в реката, сякаш търсеше закрила от нея…
- Ааааааа… - успя да викне за последно Гордьо, после силите му изведнъж го напуснаха и се строполи по очи…
Убиецът извади калъчката от овчаря, отри я в снагата му, сетне погледна умрелия си ортак, почуди се малко, подир което наново тръгна към момата…
Тъкмо нахвърли дрехите си из брега и се накани да нагази водата, когато отнякъде рипнаха Гордьовите каракачанки и го емнаха. Дибидюс гол, развратникът побягна презглава надолу по ждрелото.
Изгубила ума и дума, Росанка не помръдваше наникъде, едва когато кучетата се върнаха и взеха да облизват кървавите си муцуни, тя се посъвзе, облече се криво-ляво и с блуждаещи очи тръгна към нивата на дядо си, откъдето бе дошла да се поразхлади.
И тогава се случи най-страшното… Вече беше наближила, когато от една отвесна скала се откърти огромен къс, който притисна с всичка сила родопската самодива…
Чул грохота, след малко дотърча и дядо Сливо, но като разбра какво е станало с Росанка, сърцето му не издържа…
Още същия ден селяните от Чукуркьой именуваха злокобната скала Момин камек (5).
Беше юли 1669-та…
Идеха горещините…
И турците.
Да преименуват…
——————————
(1) Чукуркьой - старото име на с. Забърдо
(2) Еркюприя - турското име на Чудните мостове
(3) Самодивска неделя - седмицата след Спасовден, през която според народната ни митоло-гия се появяват русалки
(4) лешка (диал.) - леска
(5) камек (диал.) - камък
