АХМЕД АГА
В тая история ще ти разкажа за един ага, от който се страхуваха не само християните и мохамеданите, ами даже и мютесарифинът (1) на Пловдивския санджак. Толкоз често чупеше хатъра му, че управникът бе вдигнал ръце от него…
Ахмед ага стана рупчоски башия (2) подир смъртта на баща си Хасан ага, който отиде на хаджилък в Мека през 1855-а. И стана хаджия завалията, но на връщане корабчето, претоварено от поклонници, потъна насред морето и ни един не отърва кожата…
Както се очакваше, начело на нахията (3) застана най-големият от четиримата му сина Ахмед ага, който насетне властва повече и от баща си (4).
Че беше пълновластен деребей, беше, но едно нещо даже и най-големите му душмани нямаше как да отрекат - той не караше хептен през просото, при него имаше някаква мяра.
Вярно е, че додето главатарстваше, се облажи немалко, ама да си кажем правичката, колцина са тия, дето няма да си оближат пръстите, след като бръкнат в каца с мед. Макар че подир Освобождението стана ачик как при някои новоизлюпени български властници медът стигаше чак до внуците им, а баш комитите от турско тънеха в мизерия…
Ей дотам се окепазихме!
Нека обаче оставим по-сетнешните управници, а да видим как действаше главатарят на Рупчос, който и по бащина, и по майчина страна бе с нашенски корени. На времето неговите деди приели исляма, а как беше станало - драговолно или не, никой не знаеше.
Знаеше се обаче, че управникът на Ахъчелеби (5) - Салих ага, когото истинските турци затриха с хитрост през 1838-а, бе негов вуйчо. А го затриха, щото агата не само не делеше людете на българи и турци, но и нацяло спря помохамеданчванията. Затуй Емин бей - гюмюрджинският паша, го викнал в конака уж да му даде някаква награда, ала през нощта му проводил двамина джелати, които го одушили с каиш. След него ахъчелебийски главатар стана баш душманинът му - Агуш ага от Тозборун (6).
Едно време бе тъй: който имаше издута кесия, той си откупваше и главатарството, а като си идеше от белия свят, го наследяваше някой от синовете.
Жената на Ахмед ага - Айше, която той взе от Хвойна, му роди трима сина: Хасан, Ариф и Тахир, но до тях нахията не опря, щото първом се явиха русите, а след тях Балканската война тури всекиго на мястото.
Рупчос - едно планинско краище между Въча и Чая, беше хептен удобно за разбойници и апаши. Да, ама колчем консулът Найден Геров (7) пишеше своите рапорти до княз Лобанов-Ростовски, все казваше, че измежду всички нахии единствено в Рупчос никога не се появяват разбойници.
И знаеш ли що не се появяваха? Щото агата бе безмилостен към тях - тъй сурово ги преследваше, че ако оживееха подир наказанието, докрая на живота си на мравката път правеха…
Също като баща си и вуйчо си, Тъмрашлията не правеше разлика между мюсюлмани и християни и бе справедлив - винаги наказваше виновника.
Колкото му тежеше кесията, толкоз му тежеше и думата. Щом отсъдеше нещо, на часа се изпълняваше от десетината му гавази, които кръжаха край набитата му снага като негова сянка.
Когато трябваше да наказва злосторници, Ахмед ага идваше на мегдана до черквата с черен ат и без да слиза от коня си, почваше да пита и разпитва. Додето слушаше, по облото му - инак засмяно - лице нищо не се четеше, но разбереше ли каква е работата, то се изопваше, а очите му почваха да мятат мълнии. Подир присъдата виновниците падаха на колене да се молят, но деребеят беше неумолим, та всеки си получаваше отреденото. За нищо и никакви провинения деребеят глобяваше с някоя и друга пар?, но баш злосторниците наказваше сурово.
Агата идваше не само да наказва, но и да се чуе с людете, да ги попита туй-онуй. Спомням си, че един октомврийски ден, тъкмо бях пуснал децата в разпус и слугата ме извести, че Ахмед ага е дошъл на мегдана. Наредих му да прибере учениците в училището, за да не стане някоя беля, а аз отидох да видя властника.
Той стоеше на коня си, спрял го под прозорците на Бялиолувата къща, а мегданът бе нацяло заптисан. Агата беше облечен в сини шаячни потури, обточени странично и около джобовете с бели гайтани. Над тях се белееше ленена риза, полускрита от син забун (8), а на кръстта си носеше кожен силях (9), от който стърчаха сребърни пищови и извита калъчка. От главата му се поклащеше червен пискюллия фес, увит с бяла чалма. Заради топлото време един от гавазите му държеше доламата (10) - цялата в сърма и гайтани.
Този среден на ръст човек с цвят на узряло жито коси и дълги рунтави мустаци беше страшилището на Рупчос, което сегиз-тогиз не скланяше глава даже и на султански люде.
Не за пръв път виждах Ахмед ага и все се питах как този полуграмотен петдесетгодишен мъж не само носи отгоре си нахията, но и държи здраво юздите й. Че беше широкоплещест, беше, но и природата му бе дала нещо и в главата, дето го издигаше над другите.
По-старите селяни шепнеха по кьошетата, че и той, и баща му били по-добри башии от Кара Ибрахим - техния предшественик, който не оставял на мира християните от долните рупчоски села, макар да имал българска жилка…
А че Тъмрашлиите са били по-добри управници се виждаше и от съграденото - всички родни училища и църкви в нахията бяха сторени по тяхно време. И затуй павелци гледаха с добро око и на двамата, ала почитаха повече сина, който беше по-справедлив и оправен от бащата. Инак и те си имаха камара кусури за дялкане…
- Отче, как е черквата, слушат ли дечурлигата? - извади ме от унеса деребеят.
- И черквата, и децата вървят добре, Ахмед ага - отвърнах аз, а онзи кимна доволен, сетне заоглежда бавно-бавно орталъка около себе си.
Подир малко почна да пита ходжата, след него турците, а накрая и християните. Всички до един му отвръщаха, че нищо не им пречи. Което си бе и самата истина, щото откак Тъмрашлията махна преди време кабзамалина (11) Кара Амин, и селският мухтарин (12) подви опашка, та робията в Павелско се търпеше някак…
- Как е новия кабзамалин? - попита отново той, сякаш отгатнал мислите ми.
- Бива, бива - зашумяха доволни християните.
- А мухтаринът?
- И той, и той.
- Погаждайте се, че да не идвам начесто. Е, аз да вървя, че още през три села трябва да мина - рече управникът и понечи да пришпори коня си.
Не щеш ли в това време от сокака, който идеше от долната махала, дотърча разчорлена Славовица - невестата на дюлгер Митко, и още стъпила-нестъпила на мегдана, взе да се вайка:
- Помооощ, Ахмед ага, помооощ!
- Сторете път - нареди първенецът.
Жената се запровира задъхана през калабалъка и когато наближи агата, двамина гавази се изпречиха отпреде й, все едно щеше да рипне на главатаря им.
Той им махна с ръка да се дръпнат, подир което рече:
- Кажи сега, жено.
- Бива ли тъй, Ахмед ага? Като сме рая, всеки да ни се подиграва…
- Какво е станало? - попита я той заинтригуван.
- Някой е отворил кочината и е напъдил прасето из къра - захвана невестата и тукашните чалмалии се закикотиха, но агата ги измери с поглед и те утихнаха. - Къде ли не го търсих. И накрая го намерих между два гроба на Великденица… умряло… - довърши на един дъх невестата и занарежда като на умряло.
- Чакай, жено! - взе да я теши властникът. - Ще му намерим колая, само кажи кой стори тая беля?
Славовица се поуспокои и притури:
- Не знам, но като се върнах, комшии ми казаха, че Джафер го напъдил към гробищата, като го удрял с все сила по гърба…с неокастрена дряновица…
- Къде е калпазанинът? - заоглежда се яростно деребеят, но като видя, че никой не се обади, на часа проводи люде да го доведат.
Подир малко двамина гавази досурнаха Джафер от Турската махала - едно тридесет и четиригодишно дюнме, от което християните в последно време бяха пропищели, щото биеше къде когото свари, крадеше и пакостеше. Ала все още му бе широко около врата, че никой досега не се бе жалил на Тъмрашлията, та си мислеше, че тъй ще я кара додето е жив. Ама накрая си намери майстора…
Отпървом злосторникът се държеше като че ли орден ще му дават, а не да го съдят.
- Ти ли натири прасето? - попита го Ахмед ага.
Злосторникът кимна с глава, ухилен до ушите.
- Що го натири?
- Коранът казва, че прасето е мръсна твар, затуй е и харам (13) за правоверните…
- Като е харам, какво правеше в чуждия двор? - прекъсна го агата.
- Ами агалари сме - пак се ухили онзи.
- Що не ми каза, че си агаларин, че да ти донеса алатурка от Тъмреш, бе? - наново го прекъсна той.
- Еее, ти да ми правиш кафе…
- Стига си плещил бе, серсемино - повиши глас Ахмед ага, а мегданът тъй се смълча, че захвана да се чува бълбукането на черковната чешма.
- И не само дамгоса людете, ами им утрепа и прасето, а?
- Ще си го платя - затрепери Джафер, разбрал накъде отива работата, сетне тури жълтица в ръката на Славовица.
- А отгоре на всичко го натири в християнското гробище, та да го поругаеш! Що бе, серсемино?
Чак сега Джафер се усети, че не го чака нищо добро и падна на колене.
- Милост, Ахмед ага. Ти баща, ти майка! - взе да се моли той.
- За такива като тебе милост няма! - рече през зъби агата и кимна на гавазите си, които го подбраха с криваците си.
Джаферовица - цяла пребледняла, тихомълком хвана пътя към Турската махала, та да не гледа как го бият, ала още не бе подминала Стойкоската къща и чу как мъжът й взе да се изревава.
Проклетникът рева додето може, сетне изпадна в несвяст. Биячите хвърлиха отгоре му ведро вода и пак го почнаха…
По едно време Джафер спря да мърда, та агата усмири гавазите си и рече на притихналите люде:
- Всеки, който кепази вярата на другия, го чака същото! Айде прибирайте го!
И стана тъй, че двамина домъкнаха виновника, а силом си го отнесоха шестима…
- Айде, останете със здраве! - сбогува се накрая Ахмед ага, сетне срита ата си и отпраши към Хвойна, последван от пазвантите си.
Насетне три месеца злосторникът лежа в сурови агнешки кожи и като ден го налагаха с кисело зеле.
И знаеш ли какво стана? Както не се губи черен гологан, тъй и онзи проклетник оцеля. Оцеля, ама до края на живота си бе по-нисък и от тревата.
————————
1 мютесариф - окръжен управител в Османската империя, санджакбей
2 баши (тур.) - глава, пръв началник
3 нахия (ар.) - подоколия в Османската империя
4 Той управлява Рупчос две години повече от Хасан ага.
5 Ахъчелеби - кааза /околия/ около днешния град Смолян
6 Тозбурун - турското име на с. Могилица
7 След откриване на руското консулско агентство в Пловдив през 1857 г. Найден Геров последователно е консулски агент, вицеконсул и консул.
8 забун - елек
9 силях - кожен пояс с прегради
10 долама (тур.) - горна дълга шаячна дреха с ръкави; кафтан
1 камбзамалин (тур.-ар.) - османски бирник
2 мухтарин (тур.) - кмет, селски първенец
3 харам (тур.) - забранено нещо
