КРЪСТЕЛНИКОСКИЯТ ДРАКОС
Днес тази история сигурно ще накара някой да прихне да се смее, но през 1920-а, когато се случи, уплаши сума ти народ - от децата, които едва бяха почнали да се изправят, до грохналите старчета, дето не можеха вече да стоят на краката си.
Не остана рахатясал човек в селото, дори баш храбреците, които през деня боботеха, че това са фантасмагории, вечер не смееха и да си помислят да минат покрай къщата на Спас Кръстелников…
Всичко започна толкоз изненадващо, че стресна даже и стария овчар бай Спас, хем човек на години - патил и препатил в живота, хем и в две войни подред врагове на щика нанизвал.
Направи му сметка, какво ли може да изненада такъв човек, който на фронта окото му не мигна, а тук, в Павелско, уплаха получи… Но да карам подред.
Къщата на бай Спас се намираше на Калоянския сокак в Бяртина, право срещу общината - втория кат на която тъкмо вдигаше тогава кметът земеделец Христо Вощинаров.
Домът на овчаря беше кацнал на Будьов дол, който по онова време най-старите павелци, дето още си носеха потурите, наричаха Бабун дереси.
Долът си беше бая страшен, щото от мястото, гдето дерето се вливаше в селската река, та чак до Света Троица по двата му стръмни бряга имаше поне две дузини стари, вече изкорубени отвътре, орехи с едни дебели, грозни клони - все едно гледаш чудовища.
Тъй се бе случило, че до бай Спас имаше барем пет-шест дънера, а край тях - едни шипки и една скреба (1) - храст до храст, не можеш и крачка нанякъде да подхванеш, без да се спънеш или дреха да разкъсаш. Отгоре на туй и къщата на овчаря бе от памтивека - една стара…!
Да не говорим, че в селото още не беше светвала и електрическа крушка! Въобще - страхотия отвсякъде, ти казвам!
Но имаше още едно нещо, което се напласти върху всичко туй, та стана една - не ти е, майко, работа! Както навсякъде в България, тъй и в Павелско, дето се вика, от княз Бориса та и до днес, религията ни крачи редом с куп безбожни уйдурми (2).
Една от тях казваше, че времето от Коледа до Йордановден е нечестиво и крайно опасно за ходене в тъмното. Чак в полунощ на Богоявление, когато небето се разтваря, можеш да се покажеш на прозореца и да поискаш нещо на глас от Господ и ако нямаш грехове - ще ти го даде!
Инак през нощите на тия две недели да не си навънка, щото чак до първи петли бродят нечестиви сили - таласъми, вещици, вампири - все духове на мъртъвци с особено зъл нрав приживе или на некръстени умрели деца.
Открай време в Павелско на такива вечерни призраци им викат дракоси. Кой и кога е измислил тая дума, никой в селото хабер си нямаше. Не знаеше даже и баба Василка Бангиева, която през 1909-а умря на 119 години…
Чуй обаче само как страшно се изрича - д р а к о с! Тръпки да те побият! А какво остава да ти се изпречи пред тебе! Ако имаш глупостта да излезеш в тъмното до Йордановден, дракосът може да ти се яви ту грозен като някакъв рогат добитък, ту красив като млада невеста или пък невинен като малко прасенце.
Какъвто и ще да е обаче, извряка ли се, спасение няма - ще те удуши! Старите дядовци казваха, че има цер за пропъждане на тия нечестивци. Или с огън да ги осветиш, или първи петли да пропеят! Нищо друго!
И макар че поясите им бяха тъпкани с чакмаци (3) и прахан, и ако им дотрябва, можеха мигом огънче да палнат, като се яви онова страшилище, дето наплаши овчаря, те също не смееха да си покажат носовете.
Всичко започна през първите дни на 1920-а. Зимата се случи една безснежна - сняг имаше само по високото, а в Павелско - ни снежинка!
Бай Спас отдавна бе свалил овцете в кошарата си край селото и всеки ден ходеше да ги храни. Привечер се прибираше, когато отблясъците на газената ламба в стаята вече бягаха по стените.
После - измит и преоблечен, сядаше на софрата, където Гина първо му пода-ваше шише с ракия, а подир това му слагаше яденето.
Една вечер овчарят си легна на халището на пода (тогава само даскалите и някои по-първи хора имаха кревати), зави се презглава и веднага заспа.
Жена му, след като свърши някоя и друга къщна работа, се намести в другия ъгъл при децата. Към полунощ бай Спас като че ли усети, че нещо ходи по него и го мачка, ама си помисли, че сънува.
Гина обаче бе будна и чу всичко, но изплашена, не посмя до сутринта да се обади. Щом се разсъмна и слънцето от Янче блесна в прозорчето им, тя шепнешком му рече:
- Ти не усети ли нощеска дракосищену?
- К’ъв дракос? - засмя мъжът й, помислил, че се шегува.
- Кък к’ъв, бе? Ами анози, дет’ та мачке и пририпка цала нъщ! Добре, че не се извряка!
Чак тогава ветеранът от войните си даде сметка, че не е сънувал, но наперено отвърна:
- Нема страшно! До Водици има три-четри дена, ше мъ помачке-помачке и ше си иде! К’во ше прави? - и цветисто го изпсува.
- Тебе да та мачке, ами ако доде при нас с децаса?
- Га ви е страх, вър’те в другана стае!
- Ш’идеме, кък нема д’идеме! Оти ми са стори, че от пещтън доде и оттам си фукна!
Бай Спас погледна към пещта, където веднъж в седмицата жена му слагаше да пече домашен хляб, капакът бе леко отворен, но нищо не рече, за да не я плаши. Стана, плисна се с вода от ведрото, нарами торбата с яденето, която Гина му приготвяше още от вечерта, и тръгна към овцете.
През деня се улиса с работа и забрави за снощното премеждие, а вечерта, като се върна, жена му и дечурлигата се бяха преместили в съседната стая, дето посрещаха гости.
Надникна и видя веселите отражения от оджака да играят по лицата на заспалите деца, а Гина бе приседнала до тях, кърпейки нещо. Като го видя, се изправи и отиде при него.
- Цало село разправе, че у нас има дракос! Даже са гу и кърстили - Кръстелникоскът дракос! - оплака му тя.
- Че кък нема да разправе, га си са пофалила някому! - мъдро забеляза Бай Спас.
- Само на Куда съм казала!
- Ак’ не стига! - рече овчарят и се замисли, а жена му гузно му подаде ракията.
Подир ичкията той се наяде и вече се канеше да си ляга, когато чу гласа на Гина:
- Ако искаш да рукнеме бате за кураж?
- А да рукнеме и тяте от гробън, не щеш ли? - скара й се той.
- Остави барем ламбата да свети, бе! - каза жена му и побърза да иде при децата в другата стая.
- Дай да арчим парисе за щяло и нещяло, че ни са бол… - рече повече на себе си бай Спас и духна газената ламба, щото след двата Фердинандови резила газта тогава струваше скъпо и прескъпо.
Като легна на постелята, си спомни, че и него като дете го бяха плашили с какви ли не дракоси, после обаче като израсна, разбра, че възрастните с тях курдисват хлапетиите да не правят беля… Както си мислеше, тъй неусетно си заспа.
Някъде преди първи петли го разбуди шум, който като че ли идваше откъм пещта.
Ослуша се: “Ху-у-у-у! Ху-у-у-у!” - ясно долетя оттам, ала бай Спас си помисли, че вятърът навлиза през комина на фурната и се обърна на другата страна.
Миг по-късно обаче се чу някакво драскане и подир това капакът на пещта почна да скърца.
Овчарят вече се тъкмеше да види от какво идва шумът, когато нещо немного леко се стовари върху гърба му. “Дракосът!” - мина му през ума и макар че главата му бе под халището, му се стори, че отгоре има прасенце.
Подир малко то се премести към долапа, тършува каквото тършува и, не щеш ли, в това време отсреща пропяха петлите на бай Начо Кръстанов…
Дракосът се юрна обратно към пещта, но в бързината се бутна в нещо, което с трясък падна на дюшемето.
“Бурилото (4) с млякото!” - рече си бай Спас, когато усети, че бърканицата го накваси целия… Всичко стана толкова бързо, че нямаше време да се уплаши. Стана да запали лампата и се огледа.
- Пасьо бе, к’во стана? - приплака оттатък жена му и дотърча. - Жив ли си?
- Жив, ама съм мокър до кокал! - опита да се шегува овчарят, като видя ужаса в очите й.
Треперейки, Гина му даде сухи дрехи от сандъка и се захвана да бърше локвите мляко, не спирайки и за секунда да се вайка от страх. Като оправи всичко, бай Спас утешително й каза:
- Вър’си оттатък, асва свине повече нема да доде!
- Олеле, Пасьо-о-о, к’во ше правим с асози дракос, бе?
- Нищо, к’во ше правим! До Йордановден има още две вечери - ше го изтърпим някак, ама веке никому дума! Чу ли? - сряза я той.
Хлипайки, жената си отиде оттатък, а овчарят тури две келяви дърва да усили огъня в огнището, подир което зави цигара и запали.
Чак тогава си даде сметка каква случка преживя и до заранта три пъти го облива студена пот, но никому нищо не каза.
Ама кой можеше да затвори устата на жена му Гина. До вечерта накара селските фантазии тъй да се развинтят, че хорските уши се преобърнаха в очи - всеки взимаше чу-тото за видяно. И затуй, когато слънцето още беше на един сарък над Персенк, сокаците вече се опразниха…
Като се върна вечерта, бай Спас здраво залости фурната и цяла нощ поддържа огъня.
Някъде преди дванайсет чу едно драскане откъм пещта, но дракосът не влезе в стаята, а взе, че отиде в обора - до първи петли кравите не спряха да мучат…
Последната вечер срещу Йордановден сложиха газената лампа в обора, но забравиха, че Гина пече хляб.
Към полунощ дракосът пак влетя от фурната… Ветеранът обаче геройски издържа мачкането и на сутринта бодро рече на жена си:
- Край на теглилото! - и нарами засмян торбата.
Да, ама Йордановден мина и замина, а пък дракосът не ще да си отива… Чак тогаз бай Спас наистина се уплаши и сутринта прати Гина право в общината.
- Нощес дракосищету пак доде, бе! - още от вратата проплака жената и заобяснява на Вощинаров как в избата, на запалена борина, разтеглял сирене и масло от каците…
Като чу за огъня, кметът бая се усъмни, но за да успокои и къщата, и селото, нареди на двамата си пъдари да дежурят три нощи подред:
- Единият ще седи вътре до пещта, другия - отвънка! - сетне за кураж им даде по една бердана и ги напъти: - Отваряйте си очите къде пукате, да не светите маслото на някой!
Подобно на всички хора и пъдарите бяха наплашени от дракоса, но като стиснаха пушките в ръцете - с цяла педя пораснаха, щото вярваха, че даже да не го уцелят, огънят от калема ще ги опази.
Заеха постовете, както им рече кметът, но понеже времето беше хептен серт, през половин сахат си сменяха и местата, и един ямурлук.
Пъдаринът, който отначало отиде на външния пост, се скри на завет в една орехова коруба в Будьов дол и за да не виси прав, довлече от двора един кютук да седне, но в сумрака не видя, че с него запуши зееща дупка…
Въпреки че всеки шум хвърляше в треска и часовите, и стопаните на къщата, нощта се изниза мирно - бай Начовите петли пропяха, слънцето се показа, а от дракоса - ни вест, ни кост.
Другите две вечери също минаха спокойно. Селото се кротна и Вощинаров свали постовете. Спас и Гина най-после рахатясаха - голям товар се свлече от раменете им, ей…
През деня овчарят с мерак нахрани овцете и рано-рано се върна от кошарата - хем да се разтъжи с децата, които напоследък не сварваше будни, хем и да насече дърва за огрев, че откак се изтъпани дракосът цяла камара отиде.
Нарочно наряза повече дърва - разцепи даже и кютука, на който дежуряха пъдарите, и тъкмо пренесе всичко в къщата, заваля първият сняг.
Сутринта, когато тръгна за кошарата, бай Спас видя, че около отвора, дето падаха саждите, като чистеше комина на пещта, има някакви дири, които водеха право в корубата.
Изведнъж му светна и без да каже някому, надвечер напъна телена примка до дънера и едвам дочака да се съмне.
Още като излезе от къщата, тичешком грабна приготвена дряновица и замлати нещо в капана:
- Ти ли ма толкова време изпотява, бе?… Колко сирене и мляко ми изяде, твойта мама… - в унес заповтаря бай Спас и го бухаше поне сахат, откак спря да мърда.
Сетне го сви в продран чувал и скришом го захвърли в някакво дере край селото, без да открие до смъртта си, че причината за тревогите му през тия първи дни на 1920-а бе най-обикновен борсук…
—————–
1. скреба (диал.) - повет /увивно растение/
2. уйдурма (тур.) - лъжа, измислица
3. чакмак (тур.) - огниво и кремък
4. бурило - висок цилиндричен дървен съд, в който се отделя маслото от млякото
