ОТ ТРЪНИ НЕ СЕ БЕРАТ СМОКИНИ
Наградена с Годишната литературна награда за литературна критика - за втори път през 37-годишното си членство в СБП
На 28 май в Съюза на българските писатели бяха връчени Годишните литературни награди на най-добрите книги (по жанрове) за изминалата 2019 година.
Скорострелно, само след два часа (16 ч. и 17 мин.) менторът на „Площад Славейков” - Силвия Недкова, успя да излее злобата си не само срещу наградените автори, но и срещу Съюза като цяло. Размахвайки менторския си пръст, г-жа Недкова громеше действията на ръководството, взело, според нея, в ръцете си „властта” и непрекъснато се самонаграждавало.
Г-жа Недкова навярно получава уртикария, щом чуе Съюз на българските писатели - толкова е заслепена от ненавистта си, че отказва да признае, че в него членуват високо талантливи писатели от всички възрасти и различни краища на страната, чието творчество е на европейско равнище (в отделни случаи и над него), но тя не ги познава, няма представа какво са сътворили.
Познанията й за съвременната българска литература, за съжаление, се свеждат само до пет-шест автора, които неуморно тичат от един телевизионен екран до друг, сами се хвалят, или ги хвалят водещите, без вероятно да са прочели нещо от писанията им. Щедра реклама, за която едни плащат в брой, други се уреждат по партийна или приятелска линия.
А истината е, че в страната ни живеят и творят безспорно даровити писатели - поети и белетристи.
Но тях никой не ги кани в така наречените културни предавания, не се шуми за тях. Те творят без пукотевица, чужди са на рекламни хвалебствия - като агнета сред вълци са, а и самите те нямат намерение да се присъединяват към ничия глутница.
Забелязвам в последно време, че щом някой произнесе СБП, г-жа Недкова подскача като ужилена и започва да сочи с пръст - предимно членове на ръководството и най-вече неговия председател.
Не съм прочела досега (ако съм пропуснала нещо, моля да ме извини) някакъв що-годе анализ от нея за новоизлязла книга, за да разберем какви са естетическите й позиции (ако ги има), колко е висока летвата на ценностната й система, ерудицията й.
Мисля, че ще е добре за нея ако „види гредата в собствената си поезия, а не да вади сламката от поезията на събратята си по перо”. Питам се как г-жа Недкова успява да живее и твори в мир със себе си, след толкова отрицателни емоции и интриги.
А на онези, които „споделят” хулите й, неприязънта й и правят недостойни, изпълнени с лъжи коментари, ще припомня, че СБП е организация, в която членуването е доброволно - с молба и поръчители.
Доброволно е и напускането му, никой не задържа никого насила, вратата за излизане е широко отворена, но за влизане - не е.
От напусналите го, или от скритата опозиция, някои напускат „доброволно”, след като 15 години не са плащали членски внос, други - след като само преди две или три години са получили Годишна награда за най-добра стихосбирка, трети лъжат безсрамно, че Хайтов ги „изгонил” от Съюза, след като много добре знаят, че сами се отцепиха, след като изгубиха делото за съюзните имоти и подло присвоиха в. „Литературен фронт”. Други, след като бяха освободени от работното си място (уютно и топло в центъра на София) поради нехайно бездействие, а има и такива, озлобени, че не са получили награди. Мисля, че трябва да потърсят „вината” не в Съюза, а в собствените си писания.
Съюзът на българските писатели никога, през всички времена от сто и седем годишното си съществуване, не е приемал и няма и занапред да приема предателските 30 сребърника, тъй като изповядва завещаното от неговия патрон - Патриархът на българската литература Иван Вазов, да пази „езика свещен на нашите деди” и да пази българската идентичност на литературата.
И се ръководи от думите на евангелиста Марко: „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си (Гл. 8.36)”.
Споделям и казаното от векове, че от тръни не се берат смокини, а от диви къпини не късат грозде.
И още. Началото на българската литература, на българската писменост идва от светите братя Кирил и Методий и техните ученици, а не от няколко самозванци, които нагло се определиха като родоначалници и отрекоха всичко велико, създадено преди тях.
Те са като ония „книжници и фарисеи, които сядат на предните седалища и ходят по тържищата, за да ги поздравяват”… и се пъчат като въшка на челото!
Жалка картина! От нея на човек му става болно, че между хората на перото и духа има толкова много лъжи, злоба и незачитане.
