ХУБАВО Е ДА БЪДЕШ КНИГА
За някои животът, земното му измерение, е нещо като храм. Особено за онези, свикнали с художествените интерпретации на абсолютната идея, която човешкият разум всячески се опитва да напъха във визуален образ, цвят и форма.
В храма-Битието едни отправят горещи молби, други молитви, трети препокриват и двете понятия. И макар направлението на отпращането на двата вида послания е едно също - Там, някъде Горе, разликата между двете е като между небето и земята. Нищо, че някога някой е казал, че каквото е горе, такова е и долу. И, че Едно е всичко, а Всичко е едно.
За други пребиваването в света на материалните форми е като посещение в библиотека. Тежки, отрупани с дебели и не толкова обемисти книги, рафтове. Подредени по раздели, по азбучен ред и по какво ли още не, в съответствие с уставните правила на сигнатурната таблица.
Научиш ли я добре, сигурно ще разбереш и тайните на мирозданието. И затова, че най-ценните екземпляри се пазят далеч от многото очи и ръце, в хранилището. А за достъп към златния фонд съществува специален режим, специален ред и заявка, молба и молитва.
Ще ни се да мислим за уникалността на собствената си житейска история. И че между двете й корици - началото и края - четящия го чакат неподражаем сюжет, оригинална фабула, запомнящи се диалози и монолози, крилати фрази, които подобно на ято фантастични птици ще се измъкнат от тесния кафез на повествованието, за да пребъдат във вековете.
Хубаво е да бъдеш книга. Не досадно и глуповато четиво, което се захвърля след първите 2-3 страници. Нито пък бестселър, чиято бясна популярност и нашумялост минава бързо и угасва като новогодишен фойерверк.
Хубаво е да бъдеш книга, написана от мъдър автор и прочетена и препрочитана от интелигентен читател, който успява не само да прочете между редовете, а и да продължи повествованието, дори и като сложи след точката му още две, та да го превърне в многоточие и да направи финала отворен.
А когато всичко се превърне в пепел и прах, хубаво е да бъдеш прашинка върху корицата на някаква старинна книга. Падне ли тази прашинка на земята, значи, че след дълги години забвение някой отново е отворил КНИГАТА.
