ДУША
ДУША
Дали кръгът на тялото
затваря със душата кръг?
Животът ни отрича
с раждането.
А тя витае,
гнездото си пренася
в друга плът,
или сама остава векове,
додето дружка си намери тук,
или отвъд -
в ония макро светове…
ДУМАТА
Да откъртиш най-новата -
точната, твърда и мека,
спасителна,
тъжна и смешна -
от невидимия зид
на словото;
да я вградиш днес,
човечен и грешен
в нищото, във вечността…
И да отминеш нехаещ,
незнаен.
Но коя ли е тя?
НЯКОГА
Някога - смел и наивен,
комсомолките гледах
право в очите
(други момичета нямаше).
Въртях се и избирах.
Лъжех красиво,
любех по няколко,
мечтаех космонавт да съм
или защитник на робите…
Пумпал бях
във ръцете на някой
невидим играч.
Или - в работилницата
на Бога.
РАЗМИНАВАНЕ
Тя -
за бялото братство сгодена е…
Горда, възвишена…
Той -
недостоен за духа й висок,
калесан от нея, допуснат за зрител,
пиян от страстта и хормоните -
постига облеченото й във бяло…
Тяло.
Какво съглашение с нейния Бог!?
ПЛАЖ
Колко красиви жени си събрал:
погледи, бюстове, талии…
Този цвят шоколадов и бял
как е побран във малкия залив?
Пеперудени цветни, трептят.
Литват горещи в маранята…
Те са част от нашия свят.
Сега и тук в сърцето на лятото.
И НИЩО ПОВЕЧЕ
Беше развълнуван човекът и бледен -
сякаш душата му нещо отвътре яде.
На възраст, на средни години дойде,
показа оръфани листи… със стихове.
Започнал да пише - така, изведнъж:
на вестник, салфетки, хартия, кибрит…
Валели отнякъде думите, както вали дъжд.
А той под дъжда бил гол. Сам и открит.
Изливал със думите чувства и страсти
и лудия порив към друга, по-млада жена.
Жена си законна нехайно и тихо зарязал,
тя и без друго работела в чужда страна.
Само на тебе ги давам, поете, ми каза,
тази тайна гореща ти, белият лист
и Oня отгоре ще знаете - тази проказа,
която яде ме. Пази я, мъже сме, нали!
Пазих… Но се върнала тя и къде ги е чела?
Под влака се хвърлила… Идва той… и реве:
Защо бе, живот подреден сме, печелехме…
Боже мой, това бяха само едни стихове…
СЪБОР
Събира ни като жътвари този ден,
в годината единствен.
Под палещото юлско слънце,
след люлките космични
след стрелбището за щастие
и сладките петлета за децата
пред масата отрупана у нас ще спрем
(тя беше нявга ниска паралия).
И мама ще започне да говори.
На нас във този ден, не на стените голи.
Две чашки ще изпие
и ще изплаче самотната си орисия.
Тихи, възмъжали, ще стоим
с наведени глави.
Ще ни приседне печеното агне
в отродените души.
КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ
Бях поканен в едно читалище.
За подгряване на сцената
рецитираше страстно поезия някой…
Беше момиче високо, поезията - също.
Ръкопляскане бурно!…
Ама, чакайте - тука има един
истински поет,
призова секретарката, чакайте…
В тишината гореща излязох -
от последния ред. И не чаках:
Браво, момиче - му казах, беше яко!
И тръгнах към изхода трънен.
Напред.
ХОД С ПЕШКАТА
На Иван Груев
Финали ранни, късни стартове…
Накрая пешката малка дава мата!…
Нима не е шахматна партия
животът, пълен с изненади?
Не. Няма изненади и обрати.
Непосветените грешат и падат.
Със музи от Тобосо - грозновати,
ти пишеш, любиш и живееш, бате.
Какъв живот! Без Санчо, без пари,
но с какви жени! С какви метафори!
Далеко от награди царски и софри.
С победи малко, с много гафове…
В дълбока нощ преди Голямата…
ще падне флагчето на часовете.
Изтече времето. Изчезна дамата.
Сам с пешката.
На ход си ти, Поете.
ПАРАЛЕЛНА ВСЕЛЕНА
Засмуче ли ни Черната дупка,
премазани ще бъдем,
изстискани до капка и усукани.
Ведно със радости, надежди,
любови, омрази и вируси..
Превърнати на точка.
Оттатък ще преминем,
пречистени и нежни -
във другата вселена паралелна.
Ще сме като листо измачкано,
което вените си
бавно ще разтваря…
Додето придобием образа си изначален.
