Людмила Башко

превод: Георги Ангелов

Ненаучен по две причини:
Първо, научният метод изключва нравствената оценка.
Второ, да споря, че Хармс не е бил шут, какъвто го представят у нас, не искам…

Съществува наистина далечният ми (и по менталност) Жакар, който създал за Хармс фундаментален труд и ще се възползвам от него, за да изглеждам по-солидно…

Идеята, която искам да докажа, е проста и очевидна:
Човек не трябва да престъпва “табутата”, забраните.
В противен случай бива наказан.

Но нали всяко ново е и нарушение, без него е невъзможно развитието.

Възможен ли е компромис или всички поети са обречени на лош край?

На Хармс, разбира се, повече от всички, не му провървяло – умрял от глад и жажда в затвора на НКВД по време на Блокадата. Не отворили седмица вратата на килията му, “забравили” за него…

Но…
Разрушението, в епицентъра на което попаднал поетът, предизвикал сам…
Не сам, предизвикателства към нормите и догмите хвърляли почти всички…
Но той имал освен всичко останало, и талант.

Искам да се спра на една тема от творчеството му – ТЕМАТА ЗА ПОЛЕТА…

Хармс бил аналитик и философ. Неговите шеги били с обмислена система.
Поетът заявявал: “Искам да пиша така, за да бъде чисто.”
И създава цикъл, наричайки го твърде тежко “Малко достъпни стихове”.
Стремил се към полет в небесата.

Табуто върху тези полети е наложено още в древността. Достатъчно е да си спомним гръцкия Белерофонт, когото послушният Пегас понесъл към Олимп. Не стигнал. Зевс изпратил стършел, конят се дръпнал – Белерофонт при падането се ударил и повредил ума си…
Но къде ти!

Този “Полет в небето” – не започнал като самоволие на Хармс, а като процес, обхванал цяло поколение.

Алексей Кручьоних през 1913 година станал популяризатор на идеята за “промяна”.
Футуристът Маяковски възкликва: “Аз съм прахосник на безценни думи.”
Свобода на всичко: на думите, на знаците, на синтаксиса.
Духът на свободата изпълвал пространството.

Хлебников ще изстреля:
“Искаме звездите да разместим.
Уморихме се да им се блещим…”

Този израз също е цял мироглед. Хлебников пише:
“Словотворчеството учи, че цялото разнообразие от думи произхожда от основните звуци на азбуката, заменящи семената на думите. И от тези изходни точки се изгражда словото, и новият сеяч на езика може просто да напълни дланта си с 28-те звука на азбуката, зърната на езика.”

Зърна-букви. Поетът-сеяч. Поетът е този, който управлява… Думите ли? (Тихо съскане: “ще бъдете като богове”)

Но силата опиянява. Тръгва реакция, близка до ядрената. Енергията се освобождава.

Хармс:
Силата, заложена в думите, трябва да бъде освободена…

Поетите претендират за правото на управление на езика, а езикът – това е свят, въплътен в думите. Следователно, научавайки се да владееш езика, може и да променяш законите на мирозданието…

Хармс започва стихотворението си “Звъня-летя”, изобразявайки свят, свободен от земното притегляне:
“Ето и домът полетя,
ето и кучето полетя,
ето и сънят полетя,
ето и майката полетя…”

Появява се чувството за безтегловност, непостоянство на света:
“Челото лети,
гръдта лети,
коремът лети…”

Губи се връзката. Всичко се разтваря, превръща се в отделни частички. И в резултат се възвръща към своята първооснова, звук, буква:
“А. звъни.
Б. звъни.”

В новия свят не реалността щяла да бъде основа за поезията, а поезията щяла да ражда реалността.
За това писал и Кручьоних: “Ние се научихме да виждаме света откъм края”.

Защо????

Търсенето на истината става търсене на думата, на „самовитата дума извън бита и жизнените ползи”. Това е вече повече от игра с езика, това е някаква свръхзадача.
Но ако поезията на Хлебников е пълна с надежда и увереност, за Хармс – това е вече защита, неговият полет е принудителен, в заобикалящата го реалност той няма да оцелее.

Безгрижието на Хармс, веселостта му е маска, зад която е обезкураженият, объркан човек.
В шеговитата песен “Човек е устроен от три части” поетът се обръща към “Апокалипсиса” на Йоан: “Човек е от три части: тяло, душа и дух”.

Хармс, в периода на тържеството на материализма, пише от името на този, за когото понятието част е само конкретна, веществена…
Тогава изказването на Йоан става нелепо.
Защо от три? Хармс довежда логиката на героя си до абсурд:
- Брада и око и петнайсет – ръцете…
Не петнайсет ръцете, а петнайсет парчета…
Петнайсет парчета, но не и ръцете…

Иронията на Хармс е безизходна, трагична.
Той пише: “всичко земно свидетелства за смъртта. Има една права линия, на която лежи всичко земно. И онова, което не лежи на тази линия, може да свидетелства за безсмъртието. И затова човек търси отклонение от тази земна линия”.

Земните правила вече не са важни. Поетът ги премества, той е над тях.
“Махна бабата и тоз час
се яви локомотив
и поръча на децата:
пийте каша и сандък…”

Светът е неинтересен, безцветен, сив:
“Вадеше пари от джоба.
Сивите пари – в лицето.
Ей така, а после трели:
- Всичко е супа – каза леля.
- Щиглеци – покойникът изрече…”

Мяркат се лишени от смисъл: мишница, грузинка, кал, стобор….

Полетът продължава…
“Тясно. Да захвърлим клетката
и да излетим в небето.”

“Летенето без крила е жестоко забавление” – осъзнава той. Но нищо вече не го спира.
Недостатъчно се оказва желанието да се овладее някоя сила, тя може да завладее и да не пусне неподготвения за нея.
Хармс е прозрял:
- Аз дълго мислех за орлите…
Но ги обърках, изглежда, с мухи…

Стихотворението е с дата 15 май 1939 година. На поета му остават няколко години живот…

17.03.2009