Съставител: Марко Марков

*
Железен му езика,
железни му устата,
започне ли да вика,
събират се децата.
/училищният звънец/

*
Свят без човеци,
градове без къщи,
гори без дървета
и морета без вода.
/географската карта/

*
Бяла нива с черно семе,
един я сее, друг я жъне.

*
Душа няма, пък ум раздава.
Не е човек, а приказва.
Не е дреха, а е шита.
/книгата/

*
Син вир дъно няма.
/небето/

*
От едно огнище цял
свят се грее.
/слънцето/

*
Чуваш го, а не го виждаш.
/вятърът/

*
Златна кокошка със златни
пилета.
/месецът и звездите/

*
Златна пшеница в синя паница.
/звездите/

*
Без крака, без крила, не се вижда,
не се чува и от него по-бързо няма.
/времето/

*
Чакат ме, викат ме,
когато дойда, всички се крият.
/дъждът/

*
Нависоко, надалеко - пухкава къделя,
но не може да се преде от нея.
/облаците/

*
Шарена кобилица над река виси.
/дъгата/

*
Дълга Яна кривулана,
снага има, сянка няма.
/реката/

*
На студ се пери,
на слънце трепери.
/снегът/

*
Зъби няма, пък хапе.
/зимата/

*
На зелено дръвце
бяла камбанка.
/кокичето/

*
На ливади свещи горят:
слънце грее - не топи ги,
вятър вее - не гаси ги.
/минзухарите/

*
Лете се облича,
зиме се съблича.
/дървото/

*
Четири братя в една
риза лежат.
/орехът/

*
Малко човече с голяма шапка.
/гъбата/

*
Червено, мъничко, царя
от пътя отбива.
/ягодата/

*
Пълна торбичка с дребни
мъниста.
/смокинята/

*
На слънцето прилича
и все към него гледа.
/слънчогледът/

*
Златна царица със свилена косица,
в шума облечена, от поле довлечена.
/царевицата/

*
Триста кожуха носи,
а през зимата пак измръзва.
/лукът/

*
Отвън зелено,
отвътре червено.
/динята/

*
В червен вир
черни рибки плуват.
/динята/

*
Бяла гъска на един крак стои.
/зелката/

*
Кърпен дядо, кърпен -
нийде с игла не боднат.
/зелката/

*
Гладко, бяло, без дупка,
стената му от черупка.
/яйцето/

*
Все ходи, все нещо търси,
а нищо не е загубила.
/кокошката/

*
Корона носи - цар не е,
шпори има - конник не е.
/петелът/

*
От бял камък се ражда,
цял свят събужда.
/петелът/

*
Ходи Мира все край вира.
/патицата/

*
Рога има - вол не е,
самар носи - кон не е,
бразда оре - орач не е,
с перо пише - поп не е.
/охлювът/

*
Където ходи, къщата си
на гърбина носи.
/охлювът/

*
Сиво, свито, с игли покрито.
/таралежът/

*
Отгоре паничка, отдолу паничка,
в средата - жива душичка.
/костенурката/

*
Шарена тояга през полето бяга.
/змията/

*
Рога има - вол не е,
мляко дава - крава не е,
брада носи - поп не е.
/козата/

*
Мъничко детенце
с брада се ражда.
/ярето/

*
Не е стопанин, а пази къщата.
/кучето/

*
Все преде, а прежда няма.
/котката/

*
Орач оре равно поле,
нито се рало вижда,
нито се орач чува.
/къртицата/

*
В тъмното гледа,
на светлото мълчи.
/лампата/

*
Педя човек, лакът брада.
/метлата/

*
Лете умира от студ,
зиме от жега.
/печката/

*
Оттук бряг, оттам бряг,
в средата - сняг.
/ситото/

*
Ти го биеш, то ти пуска да ядеш.
/ситото/

*
Мъничко, голичко,
цял свят облича.
/иглата/

*
Стар дядо разкрачен,
на стената закачен.
/ножицата/

*
Майката отслабва,
детето дебелее.
/къделята и вретеното/

*
Цял свят обличат,
пък те голи ходят.
/ръцете/

*
Все яде и никога не се наяжда.
/огънят/

*
Дълъг Димо без кости
в небето ходи на гости.
/димът/

*
Сред керемиди се гуши
лулата си да пуши.
/коминът/

*
Седнал дядо на пътя,
който мине го целува.
/чешмата/

*
Черно малаче през полето бяга.
/влакът/

*
Не е птица, а лети,
не е бръмбар, а бръмчи.
/самолетът/

*
Четирима братя цял ден се гонят
и все не могат да се стигнат.
/колелата/

*
Пълна бъчва на двор стои.
/кладенецът/

*
Въртележка се върти,
черно мече тегли.
/кладенецът/

*
Вързана върви,
отвързана стои.
/обувката/

*
Два коня имам -
вържа ги, ходят,
отвържа ги, стоят
/обувките/

*
Една риза
с пет ръкава
/ръкавичката/

*
По-ниска от кокошка,
по-висока от човек.
/шапката/