Иван Енчев

Отзив за стихосбирката „Коренът на звука” от Ваня Душева

Сто процента въздействаща лирика! Така може да се окачестви поредният поетичен сборник на Ваня Душева „Коренът на звука” /Издателство „Богианна”, 2020/. Книгата е логическо продължение на предходните нейни стихосбирки: „Безброй разсипани пътища” /1997/ и „Ключ” /2010/. Както се вижда от хронологията, поетесата твори бавно и убедително. Не бърза да се явява пред читателската публика.

Създава и публикува своите лирически творби тихо и продължително. Така, както в полето пшеничният корен налива житния клас със сочни зърна.

Текстовете на Ваня Душева впечатляват с изключителна краткост на изказа и сгъстеност на картините, които впечатляват с оригиналната си поетична образност. /Със съвсем малко изключения те обикновено са без заглавия, затова за по-голяма конкретност ги посочвам с техния начален стих/.

В уводното стихотворение „Толкова дълго мълчах” авторката ни представя едно откровение за житейската истина на нашето човешко битие. Изводът е, че и най-заплетеният въпрос има свое съвсем просто оправдание и тълкувание. Стига да имаме сетива и прозрения да го почувстваме и разберем.

Нещата в живота никога не са еднозначни. Те крият противоположни същности, така както, например, пчелите ни посрещат едновременно с мед и жило.

Мъдростта на живота е да съзрем пчелата не като носител на жило и отрова, а като създател на красота и мед от пролетния цвят на овошката в градината:

А отговорът бил
на поглед разстояние:
видях пчела,
която пиеше
цвета на сливата.

Твърде сполучлива е композиционната структура на сборника. Стихотворната съвкупност е без отделени тематични цикли, но всъщност доста често в нея са обособени немалко съзвучни творби.

Те изглеждат като островчета от лирически детайли в една цялостна картина. Изключение прави само цикълът „Тристишия”, който несъмнено е сред творческите постижения на Ваня Душева.

Темите и внушенията на съседни стихотворения преливат в близките творби и завладяват вниманието на читателя със своята съвкупна множественост.

Отделните текстове могат да се оприличат на много състояния, но за по-голяма прегледност тук нека ги обединим в представите ни за четирите годишни сезони.

Ето една илюстрация за свежест и многопластово пролетно настроение:

Изведнъж
избухна пролетта.

Животът ми
лумна в зелено.

Дъщеря ми
хвърля трошици
на врабчето,
което каца до нея.

Подобни вълнения, размисли и прозрения се внушават и в съседните текстове „Пролетно настроение” и „Над всяка къща…” Това продължава и в редица други стихотворения в сборника.

Неволно чувстваме творбите като пъстроцветна пролетна поляна, осеяна с безброй сини незабравки, жълти парички, червени, бели и всевъзможни други цветчета.

Всяко стихотворение има свой блясък, чар и внушение, а всички те заедно предизвикват размисли и преживявания, точно, както пролетната картина ни вълнува със своята неповторима красота и заразителна привлекателност.

Друга група лирични произведения предизвикат не само предметно-релефни, а и звукови внушения и асоциации. Да речем, като летни щурци. Всеки от тях може да свири сам, но неговата мелодия се слива с общото звучене на цялото ято и в нашето съзнание звучи една неподозирана симфония от лятновременно съпреживяване на чувства и вълнения.

В това пиршество на многообразието ще намерим най-голямото богатство в живота си, само ако съумеем да разграничим точно онова, което е най-съществено за нас.

Обед е.
Заглъхна суетата.
Дълбоко във недрата
на оглушителната тишина
усещам, че ме има -
едно щурче изсвирва
моя глас…

Внушенията за звучност са още по-релефни в предходното съседно стихотворение „Изгревът закъснява“. Тук „птиците се чудят дали да запеят“. „Вълните бълбукат в очакване на светлина“.

И в края на творбата следва ефектното музикално притаяване и възвисяване като апотеоз на класическа сюита за разсъмване край морето:

Морските гълъби се строяват.
Ослушват се в затишието на прибоя,
за да чуят
писъка на новородения ден.

Много добро попадение! Такава поанта може да сътвори само една природно надарена талантлива личност, каквато несъмнено е Ваня Душева.

Продължаваме да четем третото стихотворение от този необособен лирически триптих.

То наподобява самороден минерален кристал, с който трябва да се борави изключително внимателно - отронването дори на една частичка от него би нарушило неповторимата му изящност. Ето я цялата творба:

***

Красотата е трошлива.
И невидима.

Сянката на думата
е заключена в подсмисъла.

В тишината е коренът на звука.

Великолепна лирическа миниатюра! Една от най-сполучливите творби в стихосбирката. Явно, авторката таи особен пиетет към това свое произведение, защото от неговата поанта е изведено заглавието на настоящия сборник.

Нека да изтъкнем, че не само тук, а в цяла дузина стихотворения авторката включва детайли, предизвикващи звукови усещания и асоциации.

Все едно дали това е будилникът, който „стреля от упор“; жуженето на една пчела; концертът на птиците; детската врява; щурчовата серенада; огънят, който „топурка като каруца“; избухването на пролетта; бълбукането на морските вълни; „писъка на новородения ден“.

Връх на тази продължителна, наслагваща се като ехо в планината звукова магия, е стихотворението „Ако идеята облека във плът“. Неговата втора част гласи:

Времето ще удари камбаните,
за да извести вечността,
пред която всяка словесност
е илюзия.

Мълчанието е подножие на Бога.

Понякога това ярко „озвучаване” на картината контрастира с „оглушителната тишина“, друг път се противопоставя на „затишието на прибоя” в утринта, или се слива със съзерцателно занемяване и мълчание като в „подножие на Бога“.

Пред такова талантливо творческо постижение на скромната Ваня Душева би следвало да свалят шапка не малко шумно акламирани поети.

Особено въздействащи са и внушенията на стихотворението „Важните неща”. Тук поетесата представя вълненията на една жена на средна възраст, която знае много добре кои са най-важните приоритети на семейния живот през всичките природни сезони, които всъщност олицетворяват човешките възрастови периоди: детство, юношество, младост, зрелост.

Ето само четвъртия извод на лиричната героиня за най-съществените неща в живота:

Есента.
Сочните ръце на дъщеря ми,
която мачка гроздето
и всички
във очакване на вино -
от него може би
ще стане за причастие.

Тези и други лирични късове приличат на пъстроцветни листа, които ни внушават есенни възприятия и чувство за зрелост и мъдрост на изложението. С не по-малък успех бихме оприличили някои други стихотворения на падащи от небесата снежинки като бял рояк от завладяващи съпреживявания за зимна красота.

В този кратък обзор на сборника е редно да се изтъкне и подчертаното духовно преклонение на поетесата към божественото начало, което направлява нашето човешко съществувание. /„Взех си шепа море”, „Време - астрономическо”, „Моля те, Боже”, „Този, който сме забравили” и др./ Хуманизмът също е характерна черта на тази витална поезия:

Мисля за поезия.
…………………
Мисля как да нахраня гладния.

Пъстрата мозайка от лиричност, музикалност, картинност, цветност и хуманизъм не звучи монотонно. Тя се разнообразява с доста творби, които се отличават с алегоричен и социално-сатиричен заряд. /„Избори”, „Дървото без листа”, „Една малка мида”, „Изморихме се” и др./

Ваня Душева не се бои да експериментира възможностите на свободното стихосложение. Цялата творба „тя пееше…” се състои само от едно изречение, без главни букви и препинателни знаци. А стихотворението „Толкова скъпи са паркоместата…” е изградено от едно двуредово и друго проточено изречение-период от тринайсет редчета.

В стремежа си да обхвана повече моменти от моето вълнуващо съпреживяване с поезията на Ваня Душева ще спомена и неотделения любовен триптих: „Спри”, „Обичай ме!” и „Любов, ти имаш корени“. Впрочем, защо пък да не цитирам последната лирична миниатюра:

***

Любов,
ти имаш корени…

Поне един
спасява
от удавяне.

Редно да се подчертае, че със стихотворенията, включени в сборника „Коренът на звука”, поетесата Ваня Душева не се стреми да шашне читателя /пази, Боже!/ с някоя гръмогласна лирическа героиня, способна на смразяващи кръвта геройства и екзалтирани словесни ексцентричности. Напротив! Тя преживява по съвсем простите човешки правила с вяра, надежда, любов и упование в Бога. Съвсем откровена е, когато в „Много станаха тези предателства…” споделя като въздишка:

Денят ми не храни година,
а годините станаха къси.

Също такова не по-малко съкровено признание се усеща и в поантата на „Всяко нещо, до което се докосваме“:

„Съществуването е равновесие”.

Новата книга на Ваня Душева „Коренът на звука” се характеризира със завладяваща вглъбеност и е наситена с много лирически и философски нюанси.

А това е основна отлика на нейната самобитна поезия сред многообразието на съвременната българска литература.

Затварям последната страница на стихосбирката, обединила около седемдесет своеобразни лирически откровения, с истинско удовлетворение.

Разделям се с книгата, а в съзнанието си все още продължавам да вървя по пътеките, към които ме е насочила тази лирическа поезия, устремена като хармонично ехо към дълбините на моята душевност. Чувствам се духовно обогатен и преобразен.

————————
Ваня Душева. Коренът на звука. София, издателство „Богианна”, 2020