1942-ра
превод: Христо Черняев
1942-ра
Полето грачило
с гарвани късни,
небето влачело
шалчета скъсани:
черно запалени,
сивички, белички…
Пяла ми, пяла ми
рошава леличка -
бурята.
Шейните возели
в буци и трапища…
Ние - в колхоза си -
баби и хлапета.
Детството - гладното,
в стаята с хладното,
кукличка хванало,
там е останало.
О, тъжна страничка…
В село аз тичам си.
Аз съм си Таничка -
момиче с кичурче.
В мамини валенки
с носове - кончета.
… Къщи запалени,
къщи - окопчета.
Някога, някога…
Весела, весела
днеска над някога
съм се надвесила.
Кланям се първо на
къщите каменни,
бабите гърбави,
бръчките мамини.
1958
——————————
1942
Поле, крещенное
Глупыми галками,
Небо, кроеное -
Всё полушалками:
Серыми, белыми,
Плотно-крылатыми…
Пела мне, пела мне
Нянька кудлатая -
Вьюга.
Снег под полозьями,
Кочки с ухабами…
Жили в колхозе мы,
Детушки с бабами,
Туго.
Хлебом покрошено,
Солью посыпано,
Каждой горошиной
Детство сосчитано.
Раннее, раннее,
Там, за проселками.
Таня я, Таня я -
Девочка с челкою.
В валенках маминых,
С носом как пуговка.
Избы да храмины,
Синяя луковка.
Древнее, древнее…
Глянуть бы издали
Мне на деревню ту
С черными избами.
И поклониться
Бревенчатым храминам,
Бабам-вдовицам
И подвигам маминым.
1958
