интервю на Мирослава Панайотова с кубинския поет Омар В. Ерера

- Бил ли си в България, Омар?

- Една от моите сестри е била в България, в Пловдив, казва, че е красив град. И във Велико Търново. Аз съм бил в Русия, Панама и Германия. В Русия бях три години. Във военен колеж, завърших там като специалист по военни самолети, знаеш, хеликоптери, „Миг”… Да, бях офицер. Капитан. А сега, поет.

- Работил ли си като офицер след завършването на колежа?

- Да, 18 години във военна база.

- В Куба?

- Да, тук.

- Това е наистина интересно, твоят живот.

- Да, така е!!!

- Член ли си на Комунистическата партия?

- Бях.

- Ти можеш да опишеш историята на твоя живот в книга.

- Знаеш ли, аз пишех книга, роман за моя живот. Но компютърът ми се повреди, а нямах копие, защото ръкописът беше писан направо на компютъра. Но мисля, че ще публикувам книга за моя живот…

- Каква е сегашната политика на Куба по отношение на Русия?

- Сега отношенията с Русия са в етап на нормализиране. Това е добре, мисля.

- Четох в твоя фейсбук профил материали, които си споделил относно американската блокада на Куба.

- Това е престъпление срещу кубинския народ. Ние нямаме нужда от война. За нас е важно да живеем в мир, да работим за развитието си, но по този начин е невъзможно. Ние живеем всеки ден като на война.

- В какъв смисъл война?

- Виж, през цялото време се нуждаем да намерим къде да продадем продуктите, основните продукти за ядене, защото правителството на САЩ затваря всички пътища за постигането на това. Има легална забрана за търговците, ако те търгуват с Куба. Може би не мога да намеря точните думи… Аз мисля: ако ти произвеждаш нещо, трактори например, ти не можеш да ги продадеш на Куба, защото правителството на САЩ може да приложи закона срещу теб, а ти не си американец. Това е нечувано.

- САЩ винаги спасяват света във филмите.

- Опитват се да променят историята.

- Но в реалния живот какво правят?

- Нищо. Освен да нахлуват в другите държави.

- Но в този случай имат мотив поради вашата система. Вие сте една социалистическа държава в цяла Америка. Чудя се как успяхте да опазите своята държава досега.

- Изводът е: Куба може да бъде пример за другите страни, а живее толкова близо до Америка. Лесно е. Съпротива!!! Говоря за устойчивостта на кубинския народ срещу блокадата. Ние, кубинците, живеем в недекларирана, неконвенционална война от 60 години. И светът трябва да знае това.

- И не получавате помощ от никоя друга страна. Какво ще кажеш за Венецуела?

- Венецуела не може да помогне много. Те имат точно сега много проблеми.

- Всяка страна в Латинска Америка има много проблеми.

- Сътворени и планирани в САЩ. Боливийският президент Ево Моралес каза: „Знаете ли защо в САЩ никога не е имало преврат? Защото в САЩ няма посолство на САЩ.” Мисля, че всяко събитие срещу нашите нации е родено в САЩ. Знаеш: ФБР, НСА, ЦРУ…

- Но … вие говорите един език, испански, страните в Латинска Америка. Че Гевара казва, че това би могло да бъде една държава.

- Да, ние бихме могли да бъдем една нация: The Latin American Community - Латиноамериканска общност.

- Какво мислиш за вируса Ковид-19? Ще промени ли света?

- Трябва да стане. Светът трябва да разбере поуката. Последен шанс.

- В смисъл?

- Въпросът е: Какво правим ние със земята? Замърсяване, войни и т.н. Земята ни казва: Внимание!!! Живей в мир с природата или умри, това е смисълът.

- В Хавана ли живееш? Бяха ли щастливи хората там преди вируса?

- Да, живея в Хавана. Хората тук са щастливи. Разбира се, има проблеми, но в основата си ние сме щастливи. Имаме безплатно образование, здравеопазване, социални осигуровки. Това е спокойна страна, почти без насилие и сега хората могат да посещават други страни.

- Разкажи нещо за литературния процес в Куба.

- Моята страна е земя на творци - художници, поети, музиканти, танцьори и т.н. В тази ситуация творческият процес е твърде тежък, като състезание. Ние трябва да пишем добре, без извинения.

- А ти за какво пишеш?

- В моето творчество могат да се намерят всякакви теми: любов, болка, тъга, социални проблеми, почти всичко.

- Поезията за теб вдъхновение ли е или работа?

- Идва от моето вдъхновение, обикновено нощем, когато наоколо е спокойно.