ДРУЖЕ, НЕ ЖАЛЕЙ…
превод: Никола Инджов
Той бе син на големия писател Леонид Андреев, но живя самостоятелен живот извън могъщата сянка на родителя. И извън обществото, защото прекара няколко десетилетия на едни от най-мрачните острови на Архипелага ГУЛАГ. През войната на Ленинградския фронт Даниил Андреев служеше в погребална команда, която събираше убитите и ги погребваше. Десетки хиляди трупове преминаха през ръцете му през единственото време на свобода, което Даниил Андреев преживя. Вярваше в извънземния свят и написа великата езотерична книга “Роза Мира”. Съчиняваше я наизуст в лагерите, носеше я в главата си и успя най-накрая да я продиктува на съпругата си.
* * *
Друже, не жалей за дните стари,
че от страшната им глъбина
още идат бурните пожари,
разтерзали днешната страна.
Само непорочното начало
носи вековечните черти,
а смъртта е форма, неуспяла
в себе си да се превъплъти.
1935
* * *
Милый друг мой, не жалей о старом,
Ведь в тысячелетней глубине
Зрело то, что грозовым пожаром
В эти дни проходит по стране.
Вечно то лишь, что нерукотворно.
Смерть – права, ликуя и губя:
Смерть есть долг несовершенной формы,
Не сумевшей выковать себя.
1935
