ИДЕЯ
ИДЕЯ
Хрумна ми една идея:
с минималната си пенсийка
как щастливо да живея!
Ала точно в апогея
на споходилата ме идея
моята деменцийка
неизвестно как отне я!
Търсих я из всеки кът
на мозъка, дори отвъд.
Тук идея, там идея…
Виках: Де яаааа… Де я?!
Нийде ни следа от нея!!!
И когато търсенето ми додея,
казах си, че и без нея
някак си ще преживея
като беден индивид, но
зад гърба си чух гласче ехидно:
„Вижте го идеалиста, „милия” -
искало му се живот-идилия!”
Някой в този миг ме сепна
и дискретно ми прошепна:
„А основната идея,
друже, ей я:
в хаоса на днешния живот
сигур някой път и ти
бивал си наивен идиот!”
Тихичко отвърнах му: „Почти!”
ИГРИ
Като деца
играехме си на войници
с пушки.
И в чистите сърца
наужким
улучвахме се
с неистински куршуми…
Днес нямам време за игри.
Днес всичко е пари!
Пораснаха у нас децата.
И не с куршуми,
а с отровни думи
улучваме се истински в сърцата!
ШАПКИ
Съществували са славни
шапки градски и селяшки.
Имало е и забавни,
и сомбрера, и фуражки.
Имало е шапки знатни -
плетени от златни нишки,
шапки кръгли и квадратни,
офицерски и войнишки.
Имало е и капели,
и ушанки, и каскети.
За тях песни са се пели
по седянки и банкети.
Всички шапки били равни,
всички топлели глави.
Но било е туй отдавна,
всичко се мени, уви!
Шапчиците настоящи
претендират, че са главни,
че са най-висшестоящи
и че нямат себеравни!
И цилиндър, и бомбе, и фес -
всяка гони интерес.
Всяка иска да я хвалят
и да й отдават чест,
даже… шапка да й свалят!
ПЪТЕКИ
Пътеките клинични
са много и различни:
за наши и за ваши,
за свои и за чужди…
Дора за хора в нужди.
За малки и големи,
за хора със и без проблеми,
за болни и за здрави,
пътеки криви, прави…
И още, още…
И твоята пътека доще…
Понякога пък и са
пътеки за безпътица.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
На родата -
щедро от благат.
На аверите -
далаверите.
Дето по различни схеми
се крадат пари големи -
на най-близките.
Огризките -
на болните
и недоволните.
На останалите - тлъст…
… среден пръст!
Всеки, дето е на власт -
от незнам кога си до сега -
разпределя тъй у нас
всенародните блага…
