КОЙ КАКВО СЪНУВА
КОЙ КАКВО СЪНУВА
Тъмно вече е навън.
Всеки си измисля сън.
Татко - някаква машина,
той я прави от година.
Мама - купища от сметки,
тя ги сплита като плетки.
Аз - ваканцията кратка
без учебник и тетрадка.
А котакът с вкус опасен -
дълъг, дълъг сън колбасен.
ШЕСТ
Котенце, свито на колелце,
скрило край лапки мустак и лице.
Имам си радост голяма днес,
грее в бележника хубава вест.
Тя е за татко, тя е за мама,
ала тях вкъщи още ги няма.
Моля те, коте, сега затова
ти протегни се, открий глава.
Виж ми бележника, хубав е днес,
там е изписана цифрата шест…
Мърльо обаче не мръдва, нехае,
цифрите Мърльо още не знае.
ПОКУПКА
За три килограма банани
изпрати ме мама. И аз
с три килограма банани
унас се върнах след час.
- Три килограма банани
това не са, мое дете.
Три килограма банани!
Знаеш ли колко са те? -
каза ми мама и двете
при чичото-продавач
отидохме с мрежата, гдето
падаше вече здрач.
А той върху везните
ме сложи и пита с тъга:
- Колко детето тежеше?
А колко тежи сега?
ОГЛЕДАЛОТО
Аз ви моля
не за Оля
да ме вземате сега.
Оля
днес играе роля -
аз прозвънвам от тъга.
Трепка с клепка,
мига с мигла,
реше бухнали коси,
но изобщо
си е лигла -
с нея дружка да не си.
Цупи устни,
чупи вежда
и процежда тя: - Защо
всичко на света
оглежда,
а лице си няма то?…
ТАЙНА
Шкафа, дето е в мазето
има се ключалка.
Ала тя е за момчето
залъгалка малка.
Пъха в нея то ключето
и резето пада,
и замира му сърцето:
ех, че изненада! -
В купа има спортна купа
с надпис странен „Гваделупа”,
брошка, счупена матрьошка
и краченце от стоножка,
тирбушон, бушон без жичка
и кайсиева кокичка,
чукче, „лукче” в пъстра книжка,
блокче, токче и каишка…
Всичко тук в света вълшебен,
своя тайна има.
Ето, този лъскав гребен
е връстник на Дима.
Както и да се погледне,
просто е, човече -
точно четри зъба предни
той си няма вече.
ПОНЕДЕЛНИК
Рано ставам днес, защото
работа ми предстои:
да оправя в миг леглото,
дрехи, книги и бои.
В ред да сложа всичко в къщи
и сама да се наям -
да престане да се мръщи
мама и да казва: - Срам!
Най-накрая на чешмата
трябва да измия мен -
вчера даже и водата
имаше почивен ден.
КОНЧЕ
Кончето ме пита
може ли с копита
да потропне в двора,
после сред простора
да развява грива -
опната, красива.
Може ли да рита
кончето ме пита,
да процвили ситно,
да потрепне скритно
над тревите остри
и уши да остри.
- Престани с въпроси,
просто от дърво си -
казвам без тревога.
- Вместо тебе мога
всичко туй, юначе.
Слушай ме обаче!
РАЗКАЗВАТ ЗАЙЦИТЕ
По пътечката топурка
тази баба Костенурка -
зима иде с бяла хурка,
трябва в своята къщурка
да натрупа суха клечка,
за да пали свойта печка -
ей, край горската пътечка
легна вече всяка мечка.
Кой бе пръв, не зная. Зина -
и се смеем от година
зайци, зайци - все роднина:
дей на печката комина?…
Толкова добре се смяхме,
че накрая чак разбрахме:
с устни цепнати ний бяхме.
ЗАКАЧАЛКАТА
В магазина „Каракуда”
на кръстовище „Шаран”
пенеше се като луда
риба, дълга цяла длан.
- Вчера заран с мойта малка
щерка се разхождах аз,
търсех здрава закачалка
за антренцето у нас.
В пясък, тиня и подмоли
не намерих ни една.
Голи ли ни мислят, що ли
в тази рибешка страна? -
казвах аз на мойта малка
щерка, после изведнъж
зърнах: трепна закачалка
и ни вика сякаш: „Дръж!”
Поогледах се: ни щука,
ни кротушка, нито клен.
Взех я и…попаднах тука.
и ви казах: „Добър ден!”
И замлъкна във почуда
риба, дълга цяла длан
в магазина „Каракуда”
на кръстовище „Шаран”.
РЕШЕНИЕ
Ще взема да се оженя за татко,
ще му говоря сладко-сладко,
ще му се сърдя рядко
и то за кратко,
ще купувам играчки на мама,
ще я лъжа, че е голяма,
ще играем с нея на дама,
грешка няма,
а когато не ме слуша,
а когато ми дойде до гуша,
до себе си ще я сгуша,
ще й казвам: - Хитруша,
мама много си я обича,
защото на мама прилича.
МОЛБА БЕЗ КРАЙ
Мамо, дай ми ти едничка
мъничка паричка.
В двора ходи весел чичка,
хрупкав, бял като мекичка.
/Само щото е студено,
свети му носа в червено/.
С кофа сладолед продава,
мен не ще да отминава -
ще си иде и тогава
много той ще съжалява.
Ти нали си ми добричка,
дай ми мъничка паричка -
в двора ходи весел чичка…
НУЛА НОМЕР
Днес видях, че плаче ежа.
Хем сълзи той рони, хем
сред тревата сам подрежда
своя гъст, бодлив перчем.
- Хей, кажи защо?
- Защото, -
той избърса с лапа нос, -
скараха ми се в школото,
че съм… че съм дългокос.
Трябвало да се погрижа
аз за своята глава.
Искат, друже, да се стрижа.
Нула номер при това…
