Стойчо Пенев

С Иван до седми клас учехме в едно училище - “Любен Каравелов”. Бяхме приятели! И двамата не бяхме добри ученици. Често бягахме от час. Някои ни наричаха хашлаци!

Ходехме на езерото, където ловяхме риба с ръце, или с мрежата кълдаринки.

Ходехме на морето при рибарите, където имаше много стари пътували по корабите моряци.

Помагахме им да изтеглят лодките на брега и да събират рибата от грибовете.

Слушахме техните интересни истории и това ни вдъхновяваше.

Мечтаехме някой ден да тръгнем по океаните и някога и ние да си направим лодка.
Всеки по своему изпълни мечтата си. Когато пораснах, аз тръгнах по корабите.

А Иван си направи плавателно средство, което за съжаление му отне живота.

Иване, почивай в мир!

Бог те прибра при себе си, защото си му нужен!