ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
В развитието на съвременната проза се забелязва една все по-налагаща се тенденция - преливане на жанрове, свързана с обективност с алегоричност или магически реализъм и художественото им прилагане върху основната на трайни човешки ценности, и за усещането за общото в човешкото съществуване, открояващо се рушене на хуманни връзки във взаимоотношенията, също и някаква особена чувствителност при сетивното им възприемане.
Подобна чувствителност при преливане на жанровете и асоциативните възприятия е характерна и за прозата на Валя Василева.
В новата си книга с разкази „Сезоните на живота” тя с лекота разгръща сюжетна постройка на границата на фантазно и реално, на алегорично и действително, т.е. магично и реалистично.
Героите в разказите й и то не само в „Сезоните на живота”, а в повечето случаи са неодушевени предмети, познати явления, планети или приказни герои. Освободено импровизира, очовечава постъпки, действия, случки, събития характерни за съвременния човек, където и да живее той.
В „Сезоните на живота” Валя Василева поставя акцент върху помислите, поведението и действията на героите си, предизвикани от определени или неопределени ситуации, настроения, преживявания, в основата на които стои желанието за себеизява, успех, амбиции за слава и пр., също и от желанието да бъдат добри, човеколюбиви, да помагат и обичат.
Въображението на авторката при разгръщане на фабулата е метафорично, особено при избора на действащите лица, то органично се вплита в онова, което правят или са решили да правят, в отношението към себеподобните и към живота изобщо.
Светът, който Валя Василева създава, е живописен, емоционално нюансиран, магичен или приказен. В пространството му се наслагват нравствени деяния, страсти и пристрастия, стремежи и очаквания.
Действащите лица се представят сами, авторката се дистанцира от поведението им, за да очертае моралните полюси, на които са застанали. Примерно разказът „На гости на живота”.
Героинята, отчаяна от несполуките си в живота, решава да отиде на гости на Живота и да го попита защо се случва така с нея, че все не успява да постигне желанията си. Но се оказва, че Живота е с много лица и тя, осъзнала го, се завръща отново при своя си познат живот.
Идеята какво търсим и какво искаме от живота авторката проектира в по-голямата си част от включените в сборника творби, но я насочва в различни измерения.
Монологът, който преобладава тук, се подхранва от спомени, асоциации, възприятия, чувствителна сетивност.
В този тип разкази авторката много добре използва необикновеното в обикновените истории като фон, който се мени и дообогатява във всеки един от разказите, без значение дали героите в тях са реални същества, фантастични, магични, вълшебни и което е по-важно действията, които те извършват са органично свързани със сюжета, който в основата си е „отливка от живота”, както казва мой колега.
Персонажът е шарен, опредметен, фантастичен, планетарен или реален, но какъвто и да е, всички герои мислят, чувстват, преживяват, действат, както става в ежедневието. В този смисъл ще посоча разказите „Коледата на старото слънце”, „Не можах да си купя наръчни за щастие”, „Голямата Ели и малката Ели”, „Госпожица Отзивчивост живее на втория етаж”, „Последната спирка”, „Сашко и бялата чапла”, „Дори само за миг”, „Маркови обувки”, „Живота продължава”.
Интересните и провокативни истории са насочени, както вече стана дума, към житието и битието, философията и мисленето на съвременния човек, на днешния планетарен човек.
Идейно-естетическият замисъл на разказите от „Сезоните на живота” откриваме в подтекстовото или в естетическото внушение на темата, колкото и в действителен план, толкова и в алегоричен или фантастичен.
Персонажите понасят онова, което сам си е сътворил, или не го понасят, вярват или не вярват в намесата на съдбата, примиряват се с нея или искат да я променят.
С тънка и деликатно ирония Валя Василева показва човешките несъвършенства и пороци, болезнената амбициозност, незачитането на другия - всичко онова, което приемаме за добро и хуманно или зло и антихуманно.
Непременно искам да спомена, че авторката разказва непринудено, емоционално раздвижено, все едно е на раздумка с приятели, а тази непосредственост на интонацията в разказаното още повече освежава и оцветява сюжета.
Подсилва динамичността му и читателят естествено става съпричастен на случилото се.
С особено привлекателна, бих казала магична сила звучат разкази като „Грехът на старата нестинарка”, „Изповедта на една таласъмка”, „Марсианецът”, „Лъжкинята”, „Денят на залеза”, „Бюро прошки”.
В „сезоните на живота” Валя Василева е грабила с пълни шепи от житийния и битийния калейдоскоп, в който мирно или непримиримо се подвизават човешките страсти и щения, пороци, добродетели, красота, простотия, любов и омраза, срещи и разлъки.
Образно казано те са особена реално-фантастична и алегорична диагностика на епидемично духовно заболяване и то не само у нас, но и в световен мащаб, днес.
Ето защо всеки герой, от всеки разказ или боледува или е вирусоносител или оздравява.
Валя Василева не съди или оправдава героите си, не им налага правила на поведение и действие, не ги поучава, а им дава пълна свобода на действие, те - живи, и активни, вършат и говорят каквото си искат, необременени от авторски правила и норми.
Мисля, че последните години книги с подобни непосредствено завладяващи истории, не са много на брой, те излъчват светли като атмосфера, артистични като духовитост, и занимателни фабулно.
Подвижните граници на жанровете постоянно се събират и разделят. От тях надничат приятелска насмешка и чистосърдечност, неподправена емоционалност и някаква витаеща в атмосферата магичност.
Художествената стилистика на Валя Василева е самобитна, изпълнена с какви ли не чудатости - и като сюжет, и като присъствие на действащите лица.
Излъчва топлина, женска мекота и чувствителност на обичливо отношение към героите. Мисля, че днешният обременен човек ще приеме разказите като глътка свеж планински въздух и глътка чиста изворна вода.
На добър час на „Сезоните на живота”, а на авторката им - пожелания все повече да радва читателите си с бъдещи вълнуващи истории, било традиционни, било те нетрадиционни, но във всеки случай талантливи с общочовешки послания.