Минчо Г. Минчев

***
Питат ме що е поезия.
Поезията - казах им, - Нея
не ще могат да я извадят от ковчега.
Тя идва невиждана
и си отива неспирана…
Можеш да я прочетеш отзад напред
или отпред назад - тогава я записваш.
Другото е огледалният й образ - не дишай! -
дъхнеш ли, дъхът ти ще я скрие…

Тя е като Луната -
върви по своята орбита,
нечакана и неспирана
в огледалото на нощта…

Иди че обяснявай тогава
що е Поезия!…

КОСМИЧЕСКА ТИШИНА

Как да изразиш музиката с думи?
Някога Бетовен бе казал:
„Музиката е по-велика
от поезията и философията!”

Слушам „Лоенгрин” от Вагнер…
Космос… Безпределност… Тъмнина…
И Нещо /Непознато/ Нечувано!…
Дълги, дълги музикални значения…
Няма мелодия. Има респект -
необясним, бавен, ниски тонове…
И нещо проблясва - между
небесните сфери се врязва
летящ апарат - космически кораб:
дете, мравка между галактическите
измерения… Пискливо птиче - безпомощно,
търсещо закрила в прегръдката
на Необятното!…

Вагнер и Бетовен! Две галактики в музиката.
Необхватни. Неутолими. Всепоглъщащи…
Прегръщам ги - аз, бедното врабче!…

Как да изразя музиката с думи?
Не е възможно! Безпомощен съм!…
Удар в барабаните. Крах!…
И тишина. Мъртва тишина.
Космическа тъмнина и тишина.
На ниска честота. Нечуваеми. Несъществуващи…
Вагнер и Бетовен - Титаните.
Боговете на музиката. На силата!…

Как да изразя Музиката в Слово?

А вчера Генчо ме пита:
„Кога имаш време да пишеш?”

После: „Четирийста симфония” на Сибелиус…
Отново съм безпомощен… Смазан! И възвишен!
Аз, Човекът!